Бабин Ден

Публикувано в Български фолклор
Бабин Ден

Бабинден е българският празник, отбелязван на 21 януари по стар стил в чест на бабата акушерка в селото

 [/userfiles/files/Babinden.docx]
[http://survivalbg.info/wp-content/uploads/2018/01/Babinden-1200x675.jpg]
Децата – най-важното в живота ни, са тачени и от предците ни. Важно било да се раждат здрави, хубави и умни деца. Бабите, които израждали деца били на специална почит.  
От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
Бабинден е един от големите народни женски празници. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са „бабували“ на родилките. Днес Бабинден се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.
Къпане на малките деца от бабата (народна акушерка) – съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и масло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите имат магико-продуциращ смисъл за здраве.
Угощението на младите булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината носят хляб, баница, печена кокошка и вино. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи. Обредното изкъпване също е част от обреда. И на празника не се допускат мъже. 

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да ѝ „полеят“. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. 
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи и платно, които премятат на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им дава чорапки и ризки. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.

Бабата има и друга важна обредна роля за майката и детето. Още след като завърши раждането тя напълва стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.

На обед булките и невестите се събират на празнично угощение. Започва весело и буйно пиршество, придружено с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки и сценки. 
 Изкъпват я във водата на местната река. Този обред е известен по нашите земи като „влечугане“ на бабите. Вечерта на селския мегдан всички се залавят на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата, където хорото я изпраща. Целува ѝ се ръка и се дават дарове. Така се изразява благодарност и обич към тази жена, помагаща на новия живот да се появи.

По статията работи:  Манали Куко
Източници:   bg.wikipedia.org
                         Google.images.com 

Публикация от 21 януари 2019