Балзак и неговата „Физиология на брака”

Публикувано в Личности
Балзак и неговата „Физиология на брака”

Актуален ли е геният на Балзак и днес - тази нежна натура, прекарала по-голямата част от живота си по-скоро в блянове по страстите, в мечтание по любовта. Над петнадесет години той излива сладостта и омаята на чувствата си в дълги, прочувствени писма до любимата Ханска. Очакване, надежда, възторг, екстаз и лирична съзерцателност - платоничните желания в душата на великия художник. Но те не отслабват жаждата му - индийското птиче бенгали пее само за една-единствена роза. Балзак е имал брак, продължил едва половин година, но този изумителен психолог на човешките нрави оставя едно изключително прозорливо и поучително произведение. "Физиология на брака" е фин разрез на съюза мъж - жена, неказаната истина, патология на симбиозата, остроумна и очарователна книга, която съвсем естествено възбужда апетита и провокира мисълта - осъществима ли е хармонията в земната любов, или истинска е само невъзможната.
 

"Любовта и омразата са чувства, които сами се подхранват, но от двете омразата има по-дълъг живот."

"Едно от нещастията на големите умове е, че неизбежно разбират всичко – и добродетелите, и пороците."

"Човек не може да обича два пъти в живота си; има само една любов, дълбока като морето и безбрежна като него."

"Бракът без любов е законна проституция."

"Примирението е ежедневно самоубийство."

"Но всички жени желаят да се занимаваш само с тях; те не могат да изтърпят и десет дни човек, ако ще той да се занимава с най-великите неща, без да се разбунтуват. Ето защо всички жени обичат глупаците. Глупакът им дава всичкото си време и понеже се занимава само с тях, им доказва, че ги обича. Ако един гениален мъж им даде сърцето и богатството си, но не и времето си, дори най-благородната жена няма да повярва, че е обичана."

"Надеждата е памет, изпълнена с желания."

"Опасната мисъл, идеята фикс, която у мъжа е план за действие, у жената добива формата на любовна мечта."

"Добродетелната жена има в сърцето си една фибра повече или по-малко от останалите жени: тя е глупава или възвишена."

"Най-хубавото в живота са нашите илюзии; най-утешителното - нашите надежди, колкото и призрачни да са те. Не са ли мнозина ония, чиито чувства и възгледи са не друго, а предразсъдъци, и които изграждат своите схващания за щастие и морал не по законите на живота, а според готовите предписания на законодателите."

"Има още една последна категория обречени, чиято беда е почти сигурна. Тук имаме предвид ония настръхнали и досадни мъже, дребнави и тиранични, които са обладани от не зная какви идеи за домашно господство, които открито мислят зле за жените и познават живота не повече, отколкото майските бръмбари разбират от естествена история. Когато такива мъже се оженят, семействата им напомнят оси, на които немирен школак е откъснал главата и които отчаяно се блъскат тук и там в стъклото."

"Прегрешенията на жените са същевременно и обвинителни актове срещу егоизма, безотговорността и нищожеството на мъжете."

"Бракът е наука."

"Жената, лишена от свободна воля, няма заслуга в проявената от нея жертвоготовност."

"Да усеща изтънко нюансите на удоволствието, да ги доразвива, да им придава нов облик, нов оригинален израз, ето в какво се състои талантът на съпруга. Между две същества, които не се обичат, този талант е похот, докато ласките, преизпълнени с любов, никога не са похотливи."

"Бракът трябва неотстъпно да се бори с чудовището, което унищожава всичко - навикът."
 
"Мъжът никога не трябва да заспива пръв, нито да се събужда последен."
 
"Мъж, от когото няма какво повече да се желае, е изгубен."
 
"Омъжената жена е роб, когото трябва да съумееш да въздигнеш на трон."

"Има жени, които стават нещастни за цял живот, погубват се, опозоряват се заради мъж, когото после престават да обичат, защото се съблича несръчно, несръчно подрязва ноктите си, обува наопаки чорапа си или несръчно разкопчава копчето си."

"Силният мъж, овладял темперамента, несъмнено ще бъде господар и на душата..."
 
"В това странно положение, при което обществените закони и законите на природата са в жестоко противоречие, девойката се покорява, примирява се, страда и мълчи в свой интерес. Нейното покорство е сметка, угодливостта ѝ - надежда, предаността ѝ - нещо като призвание, от което се възползвате, а мълчанието ѝ е великодушие. Тя ще бъде жертва на капризите ви, докато не ги е разбрала, ще страда от характера ви, докато не го е опознала; ще се отдава, без да обича, тъй като се доверява на привидната страст, която сте изпитвали в първия момент на обладаването ѝ, но тя не ще мълчи в деня, в който осъзнае безполезността на жертвите си. Тогава иде онази сутрин, когато всички нелепости, господствали в съюза ви, се възправят като клони, огънати за момент под постепенно олекващата тежест."

"Човек върви от отвращението към любовта; но когато от любовта стигне до отвращението, никога не се връща обратно."

"...обикновено женените хора издават студенината си със същата наивност, с която показват любовта си."

"Жената за мъжа си е това, което той е направил от нея.”

"Да има верен усет, който да долавя чувствата, да я приучи да се самонаблюдава, да гори с топлината на нейния любовен огън, , да не я оставя сама, да умее да слуша съня ѝ, да избягва всички грешки, които погубват толкова семества - ето какъв трябва да бъде мъжът..."

"Любовникът не само вдъхва живот на всичко, а и кара жената да забрави самия живот; съпругът не вдъхва живот на нищо."
 
"Умният съпруг никога не изказва открито съмненията си, че жена му има любовник."
 
"Любовникът научава жената на всичко онова, което съпругът е скрил от нея."
 
"Любовникът във всичко изхожда от любовницата си, а не от себе си, съпругът - обратно."
 
"На всичко може да се надяваме и всичко можем да очакваме от влюбената жена."
 
"Действията на жената, която иска да измами съпруга си, ще бъдат винаги изучавани, но никога не ще бъдат обяснени."

"В момента, в който реши да престъпи съпружеската вярност, жената смята мъжа си за всичко или за нищо - положение, което можем да приемем за отправна точка."
 
"Животът на жената е в главата, сърцето или в страстта. Във възрастта, когато жена му е опознала живота, мъжът трябва да знае дали първопричината за изневярата, която тя замисля, е тщеславието, чувството или темпераментът. Темпераментът се поддава на лечение; чувството предлага на мъжа големи шансове за успех, но тщеславието е неизлечимо. Жената, която живее с главата си, е ужасно зло. Тя ще обедини в себе си недостатъците на страстната и на обичащата жена, без да има техните извинения. Тя е неумолима, у нея няма топлина, няма любов, няма целомъдрие, няма пол."

"До тридесетата година лицето на жената е книга, написана на чужд език и която все още може да се преведе въпреки трудностите, произтичащи от езиковите особености; след четиридесет години обаче жената става неразгадаема книга и ако някой може все пак да разбере една стара жена, то това е друга стара жена."

"За да бъдете щастлив в семейството си, трябва или да бъдете гениален мъж, женен за нежна и умна жена, или по някаква случайност, която далеч не е така обикновена, както би могло да се предполага, да се окажете и двамата кръгли глупаци."

"Съпругът е само мъж, докато омъжената жена е едновременно мъж, баща, майка и жена."
 
"И озлоблението на някои жени срещу ония, които имат щастливото нещастие да бъдат пленници на страстта, доказва колко ги гнети собственото им целомъдрие."
 
"Не е известно колко нюанси има нещастието - това зависи от характерите, от силата на въображението, от състоянието на нервите."
 
"Целомъдрието е относителна добродетел: едно е целомъдрието на двадесет години, друго е на тридесет, трето на четиридесет и пет."


 
По статията работи Силвана Карачолова
 

Публикация от 18 февруари 2016