Еньовден – празникът на магията на лечебните билки

Публикувано в Български фолклор
Еньовден – празникът на магията на лечебните билки

Яневден, Яновден, Иванден, Ивъндън, Иван Бильобер, Драгийка е празник в българския народен календар, който се чества на 24 юни всяка година. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител, който е предрекъл раждането на Исус Христос. За българите е мистичен празник, а за народа е ден на билките.Празникът съвпада с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
 Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции и ритуали и има много съответствия с обичаите и на много други славянски народи. Народните ритуали включват палене на огньове и прескачането им, палене на сламена кукла, къпане в реките, бране на билки и закичване на девойките с венци. 

[/userfiles/files/768x432.jpg]
 Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през цялата година. Вярва се, че точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Легендата разказва също, че на сутринта на празника, която мома първа види слънцето щом изгрее – ще бъде заможна и от здраве няма да се отърве през цялата година.
През нощта срещу празника, за лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила). Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених.

[/userfiles/files/bouquet-890337_1920.jpg] 
 В народните вярвания също се посочва, че тази  нощ е изключително подходяща за т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи и не бива да се пере, за да не се поболее член на семейството.Вярва се също, че слънцето преди да „тръгне към зима“, окъпвайки се в реките прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада от него има особенна магическа сила. Затова се вярва, че всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Като част от ритуалните изпълнения е и задължителното масово къпане.
 Смята се, че на Еньовден различните  билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето.  Възползвайте се от възможността да наберете билки от чисто място, далеч от градовете и пътищата. Жените – баячки, магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и ползват за правене на  магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име”. С тревите и цветята, набрани на празника се увива голям еньовски венец, през който всички  преминават за здраве. Момите, пеейки еньовденски песни и правейки ритуална обиколка по улиците и полята,  се молят на Св. Еньо за здраве и плодородие през цялата година. 
Посетете www.biozona-bg.com и си подарете Здраве с продуктите от нашия онлайн магазин! Честито Здраве!

Честит празник на всички именици!


Изготвил: Манали Куко
Източник: www.rozali.com  

Публикация от 08 юни 2018