Къде може да се разходите за един ден в България

Публикувано в България
Къде може да се разходите за един ден в България

 Един ден разходка в най-стария жив град в Европа - Пловдив

Направи я с www.philipolistour.com


Първоначална спирка Одеона и Форумния комплекс. Оттам преминаване през Главната улица с възможност за посещение на търговски обекти.  Пристигане на Римският стадион. Представяне на античната му история с възможност за гледане на 3D филм. Оттам се насочва тура към Старинен Пловдив и посещение на следните обекти: Античен театър на Филипопол, галерия "Златю Бояджиев", Балабанова къща, къща Недкович, Къща за дестилация, Улица на занаятите, резиденция Тракийски стан /Къщата на д-р Владо/, къща "Клианти", Малката базилика.
АНТИЧЕН ТЕАТЪР

Като един от най-значимите градове в пределите на Римската империя, Филипопол е имал свой театър, който и днес блести в сърцето на Стария град като единствения реставриран и функциониращ античен театър в България, а и един от най-добре запазените в света. Разположен е на южния склон на Трихълмието, в седловината между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Освен за театрални представления се е използвал за гладиаторски и ловни игри. Бил е действащ до V век и е събирал около 6 000 зрители. През 1981 г. е частично възстановен. Сега този обект е напълно адаптиран за съвременния културен живот на Пловдив и в него се провеждат различни по характер спектакли за около 3 500 зрители.                                                                                                    

Сцената, достъпна за посетители и днес, е с фризове и статуи, а 28-те реда мраморни седалки (от които са запазени 20), са побирали около 6000 зрители. С надписи по тях за обозначени десетте квартала (фили)  на града, които носят имената на божества и митични герои. Театърът е разделен на радиални сектори посредством стръмни стълбища. Игралното поле (орхестра) е с подковообразна форма  с диаметър 26,64 м. В южната му част се издига триетажният корпус на постройката за артистите (скене).

Върху седалките са отбелязани и почетните зрителски места с имена на магистрати и видни граждани. Над засводения проход на втория ранг седалки е имало ложа за императора и почетните лица, изградена със средства на герусията(съветът на старейшините) на Филипопол.

В театъра се преплитат стиловите белези на елинистичния и римския театър. Основно е бил предназначен за театрални представления, но множеството административни надписи доказват,  че сградата е използвана и за седалище на Общото събрание на римската провинция  Тракия (траконкоинон). Тук са се провеждали състезания за поети, музиканти, певци и глашатаи, както и борби с животни и гладиаторски битки, свидетелство за което са специфичните особености на самата конструкция.Съществувал е до края на IV в., когато е опожарен.

Разкрит от пловдивските археолози и възстановен в началото на 80-те години на XX в., Античният театър на Филипопол е сред най-значимите от времето на Римската империя. Наскоро отрит и разчетен надпис върху постамент за статуя посочва, че театърът е бил построен през 90-те години на I век сл.Хр., когато градоначалник на Филипопол е бил Тит Флавий Котис – потомък на тракийската царска династия, три пъти първожрец на провинция Тракия, съдебен представител на метрополията и отговорник за строежите.

Днес това съоръжение е най-емблематичният паметник на непрекъснатата културно-историческа приемственост, осъществявана върху Трихълмието през вековете. Възроден за нов живот като функционираща сцена за класическа драма, танци и музика, Античният театър е привлекателно духовно средище на града, в което съвременната култура взаимодейства с непреходните ценности на миналото.

РАБОТНО ВРЕМЕ ЗА ПЕРИОДА НОЕМВРИ - МАРТ: 
ПОНЕДЕЛНИК - НЕДЕЛЯ 9.00 - 17.30 ЧАСА
Ден за безплатно посещение: всеки първи четвъртък от месеца – за ученици и пенсионери[/userfiles/files/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D1%85%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%B8%D0%BD%D0%B02.jpg]

РЕЗИДЕНЦИЯ "ТРАКИЙСКИ СТАН"/КЪЩАТА НА Д-Р МИХАИЛ ВЛАДО
 200-годишният дом на д-р Владо е внушителна сграда, разположена в Стария град и е построена в началото на 19 век в стил ранни асиметрични къщи. Триетажната сграда се намира на западната страна на малък двор, отворен към фасадата.
Стълбището води до балкон на втория етаж, който има прекрасна панорамна гледка към града. Стаите са богато украсени с дърворезби розетки, дървени орнаменти за повече от 200 години и вградени шкафове. В бившия домакин на известния пловдивски лечител  е запазен таван и полюлей от ковано желязо и стъкло, които са истинско произведение на изкуството. Флорални орнаменти има навсякъде, ръчно изработени от дърво, боядисани в оранжево, зелено, синьо и жълто. Д-р Майкъл Владо е роден в Пловдив през 1828 г. с помощта на богатите си роднини от известното семейство Гюмюшджендданов, завършва медицина във Виена. Връщайки се в родния си град бързо спечели доверието на своите клиенти. Започва да лекува напълно свободни бедни пловдивчани, които лекува с лекарства от своята аптека "Галеник".
Днес къщата е възстановена в строго съответствие с всички елементи на оригиналния й вид. Запазила името "Tракийски стан" /култов ресторант от епохата на Балкантурист/, днес туристите могат да поседнат тук и да пият чаша кафе на пясък, да вкусят домашно приготвени специалитети, като бяло сладко, домашно сладко от вишни от двора на къщата и много други, както и да гледат интересно събитие, организирано тук. Обектът може да бъде нает и за организиране на семейни и фирмени тържества, като работи с кетъринг доставки от ресторант „Кадифе“, също собственост на дружеството.
[/userfiles/files/Thracian%20Inn.png]

КЪЩА КЛИАНТИ
Сградата, построена през 1816 г., е една от най-старите запазени къщи от епохата на Българското възраждане. През 1846 г. тя е била изцяло реконструирана, като приземният етаж е разширен в северна посока, оформяйки покрития двор. Строители са били майсторите, изградили църквата Св. Богородица. През 1882 г. западната част на къщата била разрушена и с разделянето на сградата се обособяват две отделни къщи. През 1920 г. част от югоизточния ъгъл е “изрязан”.

Двуетажната сграда е важен архитектурен компонент на територията на Архитектурно-историческия резерват„Старинен Пловдив”.

Къщата на Клианти е безспорен връх в развитието на архитектурата и декоративното изкуство в Стария Пловдив.       Богатата художествена украса е концентрирана в жилищния етаж, където изобилстват дървената пластика и полихромията - геометрични мотиви и цветни инкрустации - по дървените тавани, уникални пейзажи, датирани от 1817 г., и монументални композиции от растителни орнаменти, по стените има богато изрисувани алафранги, мусандри, таблени дървени врати.

Първоначално е била жилищна сграда на Георги Клианти и наследниците му. Понастоящем е общинска собственост.

[/userfiles/files/149373220969055.jpg]

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


                                                                                                              Етъра 

[/userfiles/files/ethnographic-complex-1439004_1280.jpg]


Прекрачи ли човек границите му съвременността изчезва, за да отстъпи място на възрожденската архитектура, националните кулинарни специалитети и бита на старите българи.
Миналото нахлува по чаршията с шума на занаятчийските работилници. В тях майсторите от ранни зори изработват ръчно своите изделия и нямат нищо против да споделят тайните на уникалните си техники с всеки любознателен посетител. В музея ще видите съоръжения от епохата на Възраждането, задвижвани от вода – гайтанджийска одая, тепавица, валявица.


Общо музеят разполага с 50 обекта, част от които реставрирани, други намерени на терен, а трети пресъздадени от снимки. Местността ще ви разкрие интересни детайли от бита на нашите предци .

Асенова крепост

[/userfiles/files/assenova-fortress-562293_1280.jpg]



 Асеновата крепост, или Петрич, са развалини на средновековна крепост с укрепената църква „Света Богородица Петричка“.Намира се в планината Родопи на 2 км от Асеновград, България.Крепостта е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век, за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край. Първите писмени сведения за крепостта са от XI век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена охрана и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски.Наречена е на цар Иван Асен II, който през 1231 г. прави редица поправки по нея с цел заздравяването ѝ. Издълбаният в една скала на крепостта надпис свидетелства за това:„ В лето 6739 (1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град. “Твърдината е сред Стоте национални туристически обекта. Обявена е за национален паметник на културата. Отворена е целогодишно за посещения.



Чудните мостове

[/userfiles/files/%D1%87%D0%BC.jpg]

Чудните мостове, Скалните мостове са скален феномен, разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 m надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк.
Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводна в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на местa  и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката.
В резултат на това са останали двата известни мраморни моста. Големият е широк около 15 m в по-широките части, дълъг почти 100 m. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 m и широчина 40 m. Малкият мост е на 200 m от големия по течението на реката – непроходим, дълъг 60 m, с обща височина 50 m, а само на арката – 30 m. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 km.
Местността около двата моста е заета от вековни иглолистни гори, съставени предимно от смърчови дървета. И двата моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях.


Белоградчишки скали

[/userfiles/files/800px-%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%87%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8_-_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%87%D0%B8%D0%BA.jpg]
Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Скалите варират в цветове от чисто червено до жълто. Много от скалите имат фантастични форми и са включени в интересни легенди. Те често са наричани на хора или предмети, на които приличат или напомнят. Белоградчишките скали са вписани като природни забележителности от българското правителство и са главната туристическа атракция в региона.

Образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи. Обявени са за природна забележителност през 1949 г.


Седемте Рилски езера

[/userfiles/files/800px-%D0%91%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0_-_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D1%82_%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D1%82%D0%B5_%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B0.jpg]


Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България и е един от стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 m н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джурман.
Името на всяко от седемте рилски езера отразява някоя особеност на съответното езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите. Следващо по височина на разположение е Окото (наричано още Сърцето), което е с приблизително овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България – дълбочината му е 37,5 m. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака; то е най-голямото по площ от седемте. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плитко е Рибното езеро; на североизточния му бряг се намира хижата „Седемте езера“. Най-ниско разположено е Долното езеро, от което води началото си река Джерман.

Легендата за седемте рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на земята още нямало хора, в планината Рила живеели двама великани – мъж и жена. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом.

Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят.

За нещастие, един ден зли сили минали покрай техния дом. Като зърнали това красиво място, завидели на семейното щастие на великаните, ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтърсили земята.

Великанът защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само разпалвало огромната им злоба и жестокост и те решили да свършат пъкленото си дело докрай.

В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от своята победа, злите сили си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите ѝ бликали безспир и се стичали по хребетите право в долините. Леели се и се събирали в доловете, докато образували бистри езера с изумителна чистота.

Преди езерото Бъбрека планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата. Формата на скалата наподобява фигурите на мъж и жена с огромни размери. Според легендата това са двамата влюбени, които ще останат да пазят вечно своя красив дом.


Перперикон


[/userfiles/files/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%281%29.jpg]
Перперико̀н или Перперѐк (на латински: Perpericon; на гръцки: Περπερικον) е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера, паметници от античността и средновековна крепост. При траките, Перперек е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляни, готи, ромеи и българи. Археологическият обект заема скалист връх, разположен югозападно от с.Горна Крепост, наричан от местното население "джин тепеси" - в превод от турски "Върхът на боговете".

>>> Туристическа агенция Филипополис Тур Ви предлага уникалната възможност да посетите това и още други интересни места<<<





Белинтаж


[/userfiles/files/%D0%9C%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BE_%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B7.jpg]
Белинтаж е   скала с форма на малко пплато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект датиращ от Енеолита, който е бил използван за ритуални нужди от населяващите района племена, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и хипотетични предположения, че в по-късните епохи, когато траките населяват този район на планината съществуващото древно светилище е било посветено на бог Сабазий. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 m, с надморска височина 1225 m. Намира се на 30 km югоизточно от гр.Асеновград.

Крепостта Овеч

[/userfiles/files/960-ratio-666.jpg]
Крепостта се намира край Провадия, на платото Калето, което има форма на кораб. То обкръжено със скални венци с височина от 11 до 25 метра. Пред входа има твърдина, която чрез 150 метров мост е свързана със съседното плато Табиите. Изградена е от византийците през 4-и в., но е доказано тракийското присъствие още преди тяхната намеса.



Хисаря

[/userfiles/files/41.jpg]

Хисаря има богата хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр. Хр. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриското царство. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел.

След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда сред първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 m, а южната крепостна порта се извисява на 13 m. Крепостта е имала 44 кули.

В античния град се е влизало през 4 големи порти. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор Момина сълза. Тук се е намирала най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 m². Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода.

Хисаря се отличава с 22-та извора с различни физико-химични характеристики и температура и с доказани лечебни качества. В града се поставят основите на организираното балнеолечение в България. През 1882 г. правителството на Източна Румелия издава „Правилник за експлоатация на хисарските бани“.



Туристическа агенция Филипополис Тур Ви предлага специална оферта за 
 >>>>>СПА уикенд в Хисаря<<<<<


[/userfiles/files/jhjfjjk%289%29.jpg]






От екипа на Клуб Орфей 

Публикация от 05 април 2018