Къде може да се разходите за един ден, ако времето е хубаво на Великден?

Публикувано в България
Къде може да се разходите за един ден, ако времето е хубаво на Великден?

България е прекрасна ! Великден в идеален пролетен празник и ако времето е подходящо, защо да не отскочите до някоя забележителна българска дестинация за уикенда?




Старинен Пловдив



[/userfiles/files/29791976_206285753467123_156536138492235980_n.jpg]


Архитектурно-исторически резерват „Старинен Пловдив“ (известен още като Стария град) е разположен върху три от хълмовете на Пловдив – Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе, известни още като Трихълмието, и заема площ от 35 ха. Той е формиран вследствие на непрекъснатия живот в града в продължение на векове (от праисторията до наши дни) и съчетава в себе си духа и архитектурата от Античността, Средновековието и българското възраждане. Старият град е една от най-популярните туристически дестинации в Пловдив.Пловдив е един от най-старите градове в Европа – по-стар от Рим и Атина, съвременник на Троя и Микена. Градът се заражда през IV хил. пр. н.е. върху пловдивското трихълмие, когато траките създават първото селище на Небет тепе.През IV век пр. Хр. е завладяно от Филип Македонски, който го прекръства на Филипопол, популярно в древния свят. По-късно траките си връщат властта над града, но след серия от битки, през I в. той попада под римска власт. След включването на тракийските земи в пределите на Римската империя градът е избран за административен център на обявената през 46 г. от н. е. римска провинция Тракия. Заради стратегическото разположение на градския акропол върху трите хълма римляните го наричали Тримонциум (т.е. „градът на трите хълма“). Римската епоха (II-IV в.) е своеобразен „златен век“ в развитието на античния град. Археологическите проучвания са разкрили останки от някогашните бляскави обществени сгради, част от които се намират в Стария град: красив амфитеатър, внушителни крепостни стени, езически храмове, акведукти, аристократични домове.

Следват византийският период – в края на IV в., и заселването на славяните, които кръщават града Пълдин. По времето на създаването на Първата българска държава (VII в.) Пълдин остава извън границите ѝ. Хан Крум първи завладява града през 812 г., а официалното му включване в границите на държавата е малко по-късно – по времето на Хан Маламир. Византийците успяват да го върнат към територията си, но с променлив успех. През вековете властта над града преминава от едни в други, като за кратко дори става владение на рицарите от Четвъртия кръстоносен поход. Окончателно градът е предаден на българите през 1344 г. От периода на Средновековието в Стария град е запазена източната порта на крепостните стени – известната Хисар капия.

По време на Възраждането Пловдив е важен икономически център. В града живеят много заможни и образовани хора, които пътуват из цяла Европа. От своите пътувания те донасят не само екзотични стоки, но и нови културни течения. Богатите пловдивски търговци показват благосъстоянието си чрез строежа на красиви, богато орнаментирани къщи, станали емблематични за Стария град. От периода на Възраждането са запазени също храмове и обществени сгради, които допълвали духовния и културен живот на будното пловдивско общество.

Днес античните, средновековните и възрожденски паметници съжителстват в неповторими ансамбли на територията на Стария град.


България е прекрасна ! Великден в идеален пролетен празник и ако времето подходящо, защо да не отскочите до някоя забележителна българса дестинация за уикенда?


Етъра 

[/userfiles/files/ethnographic-complex-1439004_1280.jpg]


Прекрачи ли човек границите му съвременността изчезва, за да отстъпи място на възрожденската архитектура, националните кулинарни специалитети и бита на старите българи.
Миналото нахлува по чаршията с шума на занаятчийските работилници. В тях майсторите от ранни зори изработват ръчно своите изделия и нямат нищо против да споделят тайните на уникалните си техники с всеки любознателен посетител. В музея ще видите съоръжения от епохата на Възраждането, задвижвани от вода – гайтанджийска одая, тепавица, валявица.


Общо музеят разполага с 50 обекта, част от които реставрирани, други намерени на терен, а трети пресъздадени от снимки. Местността ще ви разкрие интересни детайли от бита на нашите предци .

Асенова крепост

[/userfiles/files/assenova-fortress-562293_1280.jpg]



 Асеновата крепост, или Петрич, са развалини на средновековна крепост с укрепената църква „Света Богородица Петричка“.Намира се в планината Родопи на 2 км от Асеновград, България.Крепостта е съществувала още по времето на траките, преустроена е от Византия през IX век, за да охранява вратата на Беломорския проход и да осигури византийската граница в този край. Първите писмени сведения за крепостта са от XI век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тези сведения се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена охрана и администрация. Превземана е от кръстоносците по времето на Четвъртия кръстоносен поход. Крепостта съществува до 1410 г., разрушена е от нахлуващите османски войски.Наречена е на цар Иван Асен II, който през 1231 г. прави редица поправки по нея с цел заздравяването ѝ. Издълбаният в една скала на крепостта надпис свидетелства за това:„ В лето 6739 (1231) индикт четвърти от бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и други страни постави Алекси Севаста и изгради този град. “Твърдината е сред Стоте национални туристически обекта. Обявена е за национален паметник на културата. Отворена е целогодишно за посещения.



Чудните мостове

[/userfiles/files/%D0%B8%D0%B7%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%BD%20%D1%84%D0%B0%D0%B9%D0%BB%284%29.jpg]


Чудните мостове, Скалните мостове са скален феномен, разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 m надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк.
Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводна в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на местa  и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката.
В резултат на това са останали двата известни мраморни моста. Големият е широк около 15 m в по-широките части, дълъг почти 100 m. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 m и широчина 40 m. Малкият мост е на 200 m от големия по течението на реката – непроходим, дълъг 60 m, с обща височина 50 m, а само на арката – 30 m. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 km.
Местността около двата моста е заета от вековни иглолистни гори, съставени предимно от смърчови дървета. И двата моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях.


Белоградчишки скали

[/userfiles/files/800px-%D0%A7%D0%B5%D1%80%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%87%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B8_-_%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%87%D0%B8%D0%BA.jpg]
Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 m, разположени в Западния Предбалкан, близо до град Белоградчик. Скалите варират в цветове от чисто червено до жълто. Много от скалите имат фантастични форми и са включени в интересни легенди. Те често са наричани на хора или предмети, на които приличат или напомнят. Белоградчишките скали са вписани като природни забележителности от българското правителство и са главната туристическа атракция в региона.

Образуват ивица с дължина 30 km и ширина до 3 km. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Белоградчишките скали се състоят от три скални групи. Обявени са за природна забележителност през 1949 г.


Седемте Рилски езера

[/userfiles/files/800px-%D0%91%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BA%D0%B0_-_%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE_%D0%BE%D1%82_%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D1%82%D0%B5_%D1%80%D0%B8%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%B0.jpg]


Седемте рилски езера е група езера с ледников произход, разположена в планината Рила. Това е най-посещаваната от туристи езерна група в България и е един от стоте национални туристически обекта. Езерата се намират в Дамгския дял на Северозападна Рила и са разположени стъпаловидно между 2095 и 2535 m н.в. Заемат вдлъбнатини по склона на планината, като отделните езера са свързани помежду си чрез малки поточета. При преминаването на водата по тези поточета са образувани малки водоскоци и водопади. Първите три езера – Сълзата, Окото и Бъбрека – се оттичат всяко поотделно в Близнака, от който водата преминава последователно през Трилистника, Рибното и Долното езеро. През последните две езера минава един вече по-мощен поток, който, изтичайки от най-долното езеро, дава началото на река Джурман.
Името на всяко от седемте рилски езера отразява някоя особеност на съответното езеро. Езерото, което е разположено на най-голяма надморска височина, носи името Сълзата заради прозрачността на водите. Следващо по височина на разположение е Окото (наричано още Сърцето), което е с приблизително овална форма. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в България – дълбочината му е 37,5 m. Бъбрека е езерото с най-стръмните брегове от цялата група. Четвъртото езеро е Близнака; то е най-голямото по площ от седемте. Езерото Трилистника е с неправилна форма и невисоки брегове. Най-плитко е Рибното езеро; на североизточния му бряг се намира хижата „Седемте езера“. Най-ниско разположено е Долното езеро, от което води началото си река Джерман.

Легендата за седемте рилски езера разказва, че преди хиляди години, когато на земята още нямало хора, в планината Рила живеели двама великани – мъж и жена. Те се обичали безумно и боготворели красотата и уюта на своя дом.

Домът им бил толкова привлекателен, слънчев, топъл и уютен, че нямало как да не очарова всяко живо същество, а на любовта им се радвали всички стихии и целият свят.

За нещастие, един ден зли сили минали покрай техния дом. Като зърнали това красиво място, завидели на семейното щастие на великаните, ядосали се и решили да унищожат всичко и да заличат любовта им завинаги. Започнали да пращат черни облаци и опустошителни ветрове. Страшни земетресения разтърсили земята.

Великанът защитавал яростно всяко стръкче тревичка, всяко малко поточе или цвете, бранел своята любима и отбивал атаките на злите сили. Това обаче само разпалвало огромната им злоба и жестокост и те решили да свършат пъкленото си дело докрай.

В една тежка битка младият великан паднал убит. Доволни от своята победа, злите сили си тръгнали, оставяйки след себе си разчупени скали, опропастени долини и една съсипана от скръб жена. Мъката на младата вдовица била толкова голяма, че сълзите ѝ бликали безспир и се стичали по хребетите право в долините. Леели се и се събирали в доловете, докато образували бистри езера с изумителна чистота.

Преди езерото Бъбрека планинските водачи показват огромна скала, намираща се в посока към езерото Сълзата. Формата на скалата наподобява фигурите на мъж и жена с огромни размери. Според легендата това са двамата влюбени, които ще останат да пазят вечно своя красив дом.


Перперикон


[/userfiles/files/%D0%9F%D0%B5%D1%80%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BD%281%29.jpg]
Перперико̀н или Перперѐк (на латински: Perpericon; на гръцки: Περπερικον) е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 години през каменната ера, паметници от античността и средновековна крепост. При траките, Перперек е свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляни, готи, ромеи и българи. Археологическият обект заема скалист връх, разположен югозападно от с.Горна Крепост, наричан от местното население "джин тепеси" - в превод от турски "Върхът на боговете".

>>> Туристическа агенция Филипополис Тур Ви предлага уникалната възможност да посетите това и още други интересни места<<<





Белинтаж


[/userfiles/files/%D0%9C%D1%8A%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%BE_%D0%B8_%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8_%D0%B7%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B7.jpg]
Белинтаж е   скала с форма на малко пплато в Родопите, носеща следи от човешка дейност. Предполага се, че това е култов обект датиращ от Енеолита, който е бил използван за ритуални нужди от населяващите района племена, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Съществуват и хипотетични предположения, че в по-късните епохи, когато траките населяват този район на планината съществуващото древно светилище е било посветено на бог Сабазий. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 m, с надморска височина 1225 m. Намира се на 30 km югоизточно от гр.Асеновград.

Крепостта Овеч

[/userfiles/files/960-ratio-666.jpg]
Крепостта се намира край Провадия, на платото Калето, което има форма на кораб. То обкръжено със скални венци с височина от 11 до 25 метра. Пред входа има твърдина, която чрез 150 метров мост е свързана със съседното плато Табиите. Изградена е от византийците през 4-и в., но е доказано тракийското присъствие още преди тяхната намеса.



Хисаря

[/userfiles/files/41.jpg]

Хисаря има богата хилядолетна история. Благоприятният климат и минералните води са привлекли хората по тези места от най-дълбока древност. Тук е съществувало праисторическо селище още преди V-IV хил. пр. Хр. По-късното тракийско селище около минералните извори е влизало в пределите на Одриското царство. Около минералните извори били изградени лечебно-религиозни светилища (нимфеуми). От този период датират големите тракийски култови съоръжения край Старосел.

След завладяването на провинция Тракия от римляните през 46 г. около минералните извори възниква голям римски град. През 293 г. император Диоклециан му дава статут на град и оттогава започва неговото укрепяване с масивни крепостни стени и изпълнението на нови градоустройствени решения. По своята запазеност и оригиналност укрепителната система и архитектурата на римския град Диоклецианопол се нарежда сред първите места в Европа. На много места крепостната стена достига височина до 11 m, а южната крепостна порта се извисява на 13 m. Крепостта е имала 44 кули.

В античния град се е влизало през 4 големи порти. Градската архитектура е съсредоточена в централния градски парк до извор Момина сълза. Тук се е намирала най-представителната обществена сграда (резиденция). Тя представлява голяма двуетажна постройка, чиито помещения завършват с внушителна сводова конструкция. В непосредствена близост до нея е разположен бански комплекс, който обхваща площ от около 2000 m². Термите на Диоклецианопол са едни от малкото запазени римски терми на Балканския полуостров, в които са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. Съхранени почти до покрив, те впечатляват със своята оригиналност. От вътрешната страна помещенията са били облицовани с бял мрамор. За отопление е била използвана минералната вода.

Хисаря се отличава с 22-та извора с различни физико-химични характеристики и температура и с доказани лечебни качества. В града се поставят основите на организираното балнеолечение в България. През 1882 г. правителството на Източна Румелия издава „Правилник за експлоатация на хисарските бани“.



Туристическа агенция Филипополис Тур Ви предлага специална оферта за 
 >>>>>СПА уикенд в Хисаря<<<<<


[/userfiles/files/jhjfjjk%289%29.jpg]






От екипа на Клуб Орфей 

Публикация от 05 април 2018