Поезия за душата

Публикувано в Чувствай
Поезия за душата

Навярно това е любовта – без вериги,
без решетки, без клетви.
Без гаранция.
Истинската любов,
най – хубавата – това е свобода.
Вратата не се заключва.
Мога да си отида, когато поискам.


Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, 
който отива в нашите очи. 
Може би затова новата  позната им е по – интересна.
Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. 
После, щом и тя ги опознае,
им става неинтересна и бягат при друга.
Всъщтност те бягат от себе си...







Любов, пренавиваме те
с нетърпение,със символика,
с прибързаност,не с привързаност,
с преувеличение,с произвол,
с пренебрежение,с хазарт,
с жестоки игри.
Пренавиваме те, любов,
с изискване за всичко,
което ни липсва,
особено за онова,
което ни е излишно.
Обременена любов!
Пренавиваме те докрай
С претенции на двама,
които искат да бъдат
един за друг повече
от целия свят и да не изпуснат
нищо от света.
Любов, пренавиваме те
с необузданост и с табу,
с изкуство и с изконна първичност,
с двуличие и с кич,
със заклинания и с интелект,
с реквизит и с бит,
със самите себе си.
Изнемогваща любов!
Презагрят реотан от нерви.
Пренавиваме те със за пръв път,
със за кой път вече,
с банално, с брутално,
с как, с никак, с напразно,
с никога повече,
с това ли било всичко?
Любов, пренавиваме те
като пружината на играчка – кобилка
с багаж по баир,
която се гътва изчерпана,
а ние я блъскаме да
препуска и да скача с препятствия,
додето я разглобим на дреб,
за да видим какво цъка вътре.
А то тъкмо сърцето млъква…
Пренавиваме те, любов с анализ, с кризи,
с крах, със смисъл за съществуване,
с безсмислие, с реванш,
с амбиции за себеизява,
с „Пречиш!“ „Пречиш!“,
със суета,
със свобода-самотност,
с обици на ухото,
с дрънкащи окови,
с отчаян таен изход,
с безизходица, с бягство,
с промяна, промяна, промяна!
Пренатегната с винтове любов!
Отгоре ти сме стоварили
чудовища от комплекси,
патология, митология, подсъзнание,
сексуални революции, хоби, анкети,
тестове, хороскопи, биоритми,
психоанализи, опиати,
и страх, страх, страх.
Къде се изгуби, любов,
най-радостното дете на планетата,
палаво като пролетен полъх,
свободно и чисто като росинка,
с утринен румянец от свян,
открило света с удивени очи
и заплакало от екстаз?
Затрупахме те, любов,
пренавихме те и занитихме
с марсиански структури,
изпод които едвам се протягат,
прищипнати и линеещи,
детски пръстчета трева.


,, Едно изгубено стихотворение на Блага Димитрова ''


[/userfiles/files/cdf582b811873adbd453bddbc84ca6ea.jpg]

Обади ми се любов

Позвъни, обади се, Любов!

Ти, която да си, намери ме!

Аз те чаках с години, готов

да запиша и номер, и име!

Ти мълча. Със години и с дни.

Ти не звънна, дори и погрешка.

Иззвъняха се сума жени -

ни една между тях ти не беше.

И напразно с писалка и лист

все те чаках... Ни глас, нито ласка.

Що цигари изпепелих

и на листа що глупост надрасках.

Пак съм сам... Обади се, Любов!

Вън вали. И април е тъй хладен.

Телефона поглеждам(в дълбок

сън заспал). А край него - кълбо

жици, жици... Контактът - изваден...



 Обичам те и те целувам

Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие –
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи проговори
той първи не обича вече.
 
 


Ела до мен с целувката безкрайна 
на наште две обречени тела! 
Ела! Като магия! Като тайна! 
Ела, като безсмъртие ела! 
Като звезда, умряла в изнемога 
от сблъсъка на срещната звезда! 
Ела! Изпепели ме в своя огън! 
Сама стани на пепел! Но следа 
подире ни в небето да остане! 
И с нашта светлина тя да блести! 
На нашто място да остане рана. 
Но с друга светлина след нас огряна, 
вселената ще ни обезсмърти. 






ЛЮБОВ

Догдето пясъкът е още топъл
и още чист от кални ходила,
дордето още с дивия си ропот
човешката тълпа не е дошла.
Дордето ни звездите, ни луната
не са отворили очи над нас,
ела любов ! Ела със ония вятър,
в които скрит те чакам аз.
В една огромна фуния ще потъна
лицата ни нощта ще окраде,
безименна ще бъде любовта ни !
Недей ме пита кой съм, откъде !
Не ще ти кажа нищо ! Аз съм тайна,
какво си ти.... ти- любовта.
И ще сме една безкрайност
и продължение на вечността.
Ела любов ! Побързай ! Време няма !
Ела преди да стане светло вън,
за да не разбера, че си измама,
че ти не съществуваш, че си сън !  

Дамян Дамянов

  





10 начина, по които дивите сърца живеят свободно

Екипа на Клуб Орфей

 Снимки: pinterest.com

 

Публикация от 05 февруари 2018