Орфееви Легенди

Публикувано в Изкуство и култура
Орфееви Легенди

Орфей е персонаж от древногръцката митология, легендарен тракийски певец и музикант, основал учението Орфизъм и смятан за най – великия певец и поет на древността.
 
 
Според древногръцката митология Орфей е живял поколение преди Троянската война и е сред аргонавтите, осъществили похода за Златното руно към Колхида. Предполага се, че това е било ок. 1400 пр.н.е. Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Според легендите лирата му е имала седем струни. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика.“ Учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийките поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него.
Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Разпространението на различни митове за него дължим на старите елини. Досега са известни 92 негови изображения върху атически вази.
 
 
 

ПРОИЗХОД НА МАСКАТА И ОРФИЗМА В ТРАКИЯ

Първата маска в света била ритуална. Нейният произход е свързан с Вярата в задгробния живот. Тя преминала през много интерпретации, обслужвала различни цели и разбирания. В мистицизма на безсмъртната душа и прераждането е скрита магията на маската. Родила е и орфизма с неговите „паспорти за отвъдното“, и ученията  само за посветени.Напоследък в българската археология постъпиха уникални открития. Добре е и археологическата ни наука да бъде достойна за тях. България е вероятната родина на маската и на орфическата идеята. Но орфизмът поставящ божественото над всичко, никога не е бил религиозна практика в Тракия, нито пък е бил част от управленската доктрина. Царските ритуали изповядват друга идея. Тя още личи из руините в България.


 ПРОИЗХОД НА МАСКАТА И ОРФИЗМА

Може да се спори кога и къде се е появила първата маска, но подобни изображения се мяркат още от времето на неолита. Ред „подбудителства“ са сред обичайните заподозрени за появата й. Те очертават всички следващи нейни проявления. Една част от тях я задържат трайно в света на сакралното – сред прояви свързани с Вярата в отвъдния  живот, прераждането и ред други езотерични мистики.  В това си качество тя несъмнено символизира различни етапи от раждането на царската институция и нейните взаимоотношения с разнообразните проявления, припознавани от хоратапо земята като дело на висш разум и воля. Благодарение на начините за нейната употреба и влаганата в тях символика, можем да подразберем нещо за трансцедентността и иманентността, с които било заквасвано установяването на династичните режими по света.Маската била замесена реално и в трите свята на древните – светът на мъртвите, светът на живите и светът на Боговете. Пътува ли тя между тях и чий представител е била? С какви послания е натоварвана?Произходът на маската е ритуален, но какво е било участието й в различните ритуали и в различните времена? Освен ритуална, друга нейна основна характеристика позволява да я наречем и въображаема, защото по принцип тя символизира невидими действия, извършвани с нереални персонажи.
Най-близо до тези черти е  САКРАЛНАТА МАСКА.

Откриваме я в реални и в символични погребения. В символично погребение (кенотаф), тя търпи повече и по-сложни интерпретации. Материализира изцяло въображаемите персонажи на Покойника, Вярата в задгробния живот и Пътят му в Отвъдното. Това е материята, с която борави орфизма като религиозна доктрина.

Друг основен тип „въображаема маска“ е   ПРОФАННАТА МАСКА. Ритуалната маска заемала важно място в управленската доктрина. Тя подавала ръка на простолюдието, за да му съобщи основни мистични същности. Но други нейни простонародни проявления изглеждат плод на изначалната идея за другост или на „ефектът на огледалото“, почувстван още от праисторическите хора. Маската уви, може и да скрие самоличността, което – знаем го от наши дни – я прави използваема и за престъпни цели.  Общо погледнато, многобройните загадъчни значения на маската й спечелват още едно определение – магическа, заради недоразбраните й особени свойства. Очевидно профанната маска е подражателна. Най-често е уважаван „служител“ на Бога на веселието, който и да е бил той.Фолклорът опазил основното от стария ритуал и първичните обредни действия. Така като карнавална, маската продължава и до днес своя разказ.

МАСКАТА И ИЗКУСТВОТО

Маски на въображаеми същества, изскочили от древногръцки и други стари митични извори, показват, че виртуалните образи на божества и  приказни фантастични същества трайно са се настанили в изкуството поне от VIII век преди Христа насетне. Популярността им надхвърлила литературните жанрове и провокирала появата им в изобразителните. Тези „прескачания“ от една в друга форма на изкуството, регистрирани за първи път тогава, са интересна тема, в която дори съвременната виртуална култура може да потърси свои корени. Връх на тези символики е театралната маска – една другост дала виртуален образ на човешките емоции и характери. С тях психологията – основна тема и в античния театър, се материализирала. Тези любими театрални „образи“ култивирали спектакли за отбрана публика. Със сигурност, още от тези времена, можем да приветстваме маската в пантомимата и кукленото шоу.Друга идея виждаме въплътена в скулптурата и архитектурната композиция от елинистичната епоха – маска –шаблон или шаблонът като маска. Там тя служи за възпитание в идеала за красота, към който древна Елада се чувствала толкова привързана. Какво освен идеализирани „красиви маски“ са лицата на античните куроси, кори и кариатиди? Под тези прелестни маски – мечти, елините скривали обикновените човешки несъвършенства, заради техните предпочитания към идеализиране във всичките му измерения. Тъй натурализма в изкуството получил своята опасна алтернатива.

ПРЕДПАЗНАТА МАСКА

Друго проявление, вече като предпазно средство, заслужила маската току-речи с откриването на металите. Първи литературни сведения черпим от сагата за Троянската война, където чрез величествените двубои съзерцаваме изумителни доспехи, сред които блести шлема. А всеки шлем е и защитна, предпазна маска. Още древността познала пищното му разнообразие, вероятно заради друга важна функция – бърза разпознаваемост, особено важна когато войната срещне две наемни армии. Този вид наемен труд бил широко използван, цели армии комплектовали с наемници и шлема бил важен опознавателен знак.Римската античност изковала от него една новост – появила се шлем –маската, един военизиран член в семейството на погребалните маски. Тя конкретизира и увековечава славния (и високопоставен) воин, явявайки се негов точен „метален“ портрет.

МАСКАТА В ТРАКИЯ

Първата маска открита по нашите земи е от неолита. Слабата тогавашна художествена техника не позволява да се твърди категорично, дали това са опити за скулптиране на глава или маска. Нищо чудно в отделни случаи да попадаме и на случайни внушения, но някои от стилизираните изображения определено могат да носат подобно определение. Няма сведения за ролята на ритуалната маска в онези времена.Но уникалния наш енеолит ни поднася пълна информация за употребата на маската в онези времена.Няма да разберем древните мистерии, още по-малко тракийските, ако не кажем, най-сетне, какво е причинило голямата разлика между елинската и тракийската античност.  Тази разлика очевидно се  криела в особеностите на управлението, обществените нрави и устройство и религиозно – управленската доктрина, на които се подчинявали тези две много различни общества. Но уравнението  няма да е пълно, защото преди това се налага да сравним тукашните две древни култури, Старата и Новата, и изясним причините за драматичната промяна във възгледите и поведението на местните. Доскоро подобни теми бяха напоени със забрани и откровени заплахи, та у нас още има специалисти, които по инерция наивно искат хем да ги заобикалят, хем да останат в науката. Уви, това днес едва ли е възможно.Блестящия праисторически период по нашите земи – сега все повече го осъзнаваме – нямал равен в Европа и света. Но историята продължила своя ход и този период изчерпал предимствата си. Настанало очакване за промяна и поява на един Достоен, който да поведе хората от отдавна създаденото, перфектно праисторическо село към задаващия се вече пред –античен град. Времето само викало този Посветен, способен да извърши промяната, търсило Месията на античната човешка цивилизация. Но що за промяна била належаща? Днес всичко изглежда ясно – в праисторическите села била отгледана висока стара култура, нужно било единствено тя да премине в друго качество, в нов социален и обществен тип. Такъв тип можел да отгледа само Градът. Уви властта предпочела да остави хората на село, да ги подстригва и дои, да ги управлява като безмълвни поданици. Нещо повече тя се погрижила да оправдае поведението си, предлагайки нова религиозно-управленска доктрина. Тя била призвана да смени старите порядки, обличайки ги в нови, лъскави внушения. Каквото сам си направиш, никой не може да ти стори.





материали: http://orpheusclub.com

 

Публикация от 12 март 2018