​Ксанти – карнавал и още нещо

Публикувано в Пътувай
​Ксанти – карнавал и още нещо

Щом наближи месец февруари отвред ни примамват атрактивни и пъстри предложения за приказни карнавали. Най-известните от тях безспорно са в Рио де Жанейро и във Венеция, но за жалост не всеки българин може ги посети. За щастие подобно събитие се провежда и в град Ксанти, намиращ се в съседна Гърция.
Разположен в Беломорска Тракия, той живописно се простира в подножието на Руен планина, която е част от Родопите. Жителите му наброяват около 65 хиляди души. В миналото Ксанти е бил в пределите на нашата родина, за което свидетелства историческото му име - Царево.
[/userfiles/files/543_Xanthi-Old-Town.jpg]

Всяка година на Сирни Заговезни градът става сцена на карнавал, който достойно заема първото място по големина в северна Гърция. Тогава китното тракийско селище събира гости не само от южната ни съседка, но и от други държави - най-вече България и Турция.
И така, последната неделя на февруари, когато се падаше празникът Сирни Заговезни с приятеля ми станахме част от грандиозното събитие в Ксанти.
Поехме към Гърция рано сутринта с автобус от Стара Загора чрез организирана екскурзия. Малко преди Ксанти, уличен полицай ни насочи към импровизиран паркинг. Там оставихме автобуса и слязохме. Наоколо беше пълно с превозни средства. Всички хора се отправяха към идващите от Ксанти автобуси, които превозваха туристите. Те бяха осигурени като безплатен транспорт от общината, поради еднопосочното движение в града, водещо до невъзможност да влезем с всички превозни средства.
Нашата група се насочи към идващ автобус и тук... емоциите за деня започнаха! Бусът страшно се препълни. Влязох доста навътре, но моят човек беше непосредствено до вратите. Дали от прекомерното претоварване, или поради друга причина, автобусът не успя да потегли. Шофьорът стана, започна да оглежда различни части по превозното средство и след малко даде знак да слизаме. Хората около вратите, сред които и приятеля ми, излязоха. В този момент бусът запали. Изтръпнах, защото нямахме никаква информация къде ще спират автобусите и къде трябва да се чакаме. В този момент видях, че моят човек все пак е успял отново да влезе в автобуса и се успокоих.
[/userfiles/files/16996465_1375701105785384_8605259776495824412_n.jpg]
След броени минути стигнахме града. Оказа се, че всички автобуси спират само на едно определено място. Слязохме и се отправихме към централния площад на Ксанти. Там беше празник. Хора, хора, хора... По тротоарите имаше безброй сергии с разнообразни стоки, а градът бе облян под звуците на музиката. Повечето присъстващи бяха с карнавални костюми, маски или диадеми. И ние също! На карнавал като на карнавал!
[/userfiles/files/16997732_1375604429128385_8330217691027954005_n.jpg]
Вървейки към централния площад, отдалеч забелязахме часовниковата кула, датираща от 1870 година. Любопитното за нея е, че е построена  от българомохамеданин – Хаджи Емин Ага. От кулата тръгват уличките, водещи до т. нар. Стар град. Той е сред най-запазените в архитектурно отношение в Гърция. В него се преплитат различни стилове – отомански, гръцки неокласицизъм, италиански ренесанс... Разбира се, от пръв поглед се забелязва приликата на сградите с българските възрожденски къщи. Павираните улички криволичат между старите къщи и църкви. Видяхме сградата на етнографския музей, за жалост нямахме време да я посетим. В тази част на стария град, която успяхме да зърнем, имаше площади, кафенета, малки дюкянчета, сякаш извадени от XIX век, църква, джамия...  Времето на това място бе спряло...
Любувайки се на старинната атмосфера, чухме гръцка реч от централния площад. Карнавалът ни зовеше.
[/userfiles/files/16939166_1375611442461017_3643811087024524066_n.jpg]
Слязохме по една от павираните улички и се озовахме отново в центъра на града, близо до часовниковата кула. Оттам тръгваше шествието. Хора в карнавални костюми дефилираха, танцувайки под звуците на латино хитове, на фона на цветни пушеци, конфети, изкуствен сняг...  Постоянно се появяваха огромни фигури (вероятно от стиропор) на различни герои, носени от усмихнати хора в парадни костюми. Неусетно празничното настроение ни грабна и ние също започнахме да се движим в такт с музиката, както и всички около нас.
[/userfiles/files/16996507_1375612455794249_2247826030355447279_n.jpg]
Атмосферата бе завладяваща. Хората бяха весели и усмихнати. Забравих за ежедневните грижи и проблеми... Няколко пъти се местихме, за да погледнем и от друг ъгъл парада. По едно време, на мястото, където стояхме се събра такава тълпа, че за няколко секунди едва успявахме да дишаме, но за щастие, хората бързо се разпръснаха и купонът отново бе на макс. Навсякъде се танцуваше, повечето от наблюдателите на шествието бяха с маски или диадеми, всички изглеждаха щастливи. Живущите в близките сгради бяха излезли по балконите, а някои дори носеха карнавални костюми. Всичко се сливаше с парада. Ксанти празнуваше! По някое време се озовах на първия ред на тротоара, непосредствено до участниците в дефилето. Някои ми подаваха ръка, а едно момиче ме мацна с вакса по лицето за късмет. Сега вече съвсем се почувствах като истински участник в карнавала.
[/userfiles/files/17021692_1375598375795657_3453799939025827711_n.jpg]
Въпреки нежеланието ни да напуснем приказната атмосфера, вече беше време да отпътуваме за България. Групата ни се събра на уреченото място в близост до площада и оттам дружно се отправихме към спирката на автобусите. Потокът от хора бе огромен, но опашката бързо намаляваше, защото превозните средства постоянно прииждаха. Този път се качихме благополучно и автобусът потегли веднага. Стигайки до импровизирания паркинг, се настанихме отново в нашия бус и потеглихме към родината, заредени с много настроение и положителни емоции.
 
Автор: Ивелина ЖЕЛЯЗКОВА

Ако Вие също искате да се насладите на красотите на Гърция, резервирайте още сега вашата мечтана почивка >>> http://bit.ly/2rj8lEo
[/userfiles/files/logo_philipopolis%283%29.png]
 

Публикация от 30 май 2017