Село Могилица се намира на 30 км югозападно от град Смолян на горното течение на река Арда, в близост до границата с Гърция. Селището е възникнало през средните векове като махала от колиби , наречена "Могилици". През Османския период селото е наречено Тозбурун, което значи “прашна могила”. Предание говори, че селото получило името си от близкия хълм (борум), западно от селото. Вечер, когато стадата с овце се връщали от паша и минавали покрай хълма, се вдигал голям прах и хълмът не се виждал. Според османските регистри, селото попада в Ахъчелебийската кааза (след 1838 г. на Филибелийската кааза), от Гюмюрджинския санджак, на Одринския вилает. 
Основен поминък на населението е било овцевъдството и земеделието. През XVIII в. от Беломорието са пренесени картофите. Село Могилица празнува своя празник на народните занаяти, който се провежда последната събота на юни.
Агушевият конак в село Могилица е единственият по рода си в България феодален замък. Построен е от камък и дърво през 1834 год. от местния българо-мохамедански първенец Агуш Ага за него и синовете му. Той е уникален със своите 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Таваните, стените, шкафовете и парапетите са от дърворезба. Комплексът се състои от две сгради (конаци), всяка с отделен двор и кладенец. Навремето е заемал близо 4 декара . Ансамбълът е ограден с общ зид, подобно на средновековните феодални жилища, а в югоизточния ъгъл на зидовете има каменна кула, наподобаваща морски фар, който е построен, защото по-малкият от синовете на Агуш Ага бил морски офицер. Кулата е разположена откъм р.Арда и е изрисувана, като за мотиви са използвани самите Агушеви конаци и пейзажи от Родопите. 
Преди изграждането на днешните Агушеви конаци, по поръчение на Агуш Ага били изградени и два големи чифлика в близкото село Черешево, които днес са в руини. С годините наследниците на Агуш Ага обедняли и имението започнало да се руши. През 1948 година комунистическият режим в България национализира комплекса в Могилица и го дава на Гранични войски, които го съсипват напълно. В края на 60-те години започнала мащабна реставрация за спасение на анасамбъла. Резиденцията станала етнографски музей, а стаите били възстановени в предишния им вид. През 1990 година наследници на Агуш Ага си възвръщат незаконно национализирания имот.

Агушеви конаци е отворен за посещения. На вратата на конака има телефон, на който всеки посетител може да звънне, ако екскурзоводът не е там. Няма входна такса. Всеки може да остави символична сума, която се изразходва за поддръжка на обекта.

Публикация от 21 август 2014