През Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано Петербургски протокол и напада в гръб България. На 28 юни 1913 г. добруджанската ѝ армия, възползвайки се от отсъствието на каквито и да е български войски срещу нея, окупира необезпокоявана българските държавни територии до линията Тутракан-Балчик. Кралицата на Румъния – Мария Единбургска харесва много завладяната българската земя, мекия климат, топлата морска вода и живописните балчишки скали. Причините и изборът на място за построяването на новата й резиденцията обаче са предопределени от политически съображения за маркиране на окупираната територия като румънска и то в най-южната й възможна точка. В началото на 20-ти век местността на югозапад от гр. Балчик е известна под името „Трите воденици” и държавна гора Кулак.
Вилният ансамъл е по проект на италианските архитекти Америго и Аугустино за лятна резиденция на румънската кралица Мария. Строителството се извършва от 1924 г. до 1934г. Ботаническата градина, създадена след освобождението от румънска окупация, е изградена в 1955 г. от академик Даки Йорданов, ректор на СУ "Св. Климент Охридски". В годините на окупацията, покрай румънската аристокрация в Балчик купуват места много румънски интелектуалци. Те често са канени в кралската резиденция и така "Дворецът" се превръща в значително културно средище на Черноморието. На 7 септември 1940 г. цар Борис III с международна подкрепа успява да сключи Крайовския договор и да върне Балчик и цяла Южна Добруджа на България. В 1948 г. с Междудържавно споразумение между Румъния и България, обектът е преотстъпен за стопанисване на българската страна. Днес дворецът е добре запазен и постоянно реставриран, а след 80-те години е превърнат в забележителен туристически център.
Дворецът включва два основни елемента: сграден фонд и Ботаническа градина с парк. Част от парка е превърната в научна ботаническа градина, която се стопанисва от СУ "Св. Климент Охридски". Най-важната природна даденост на двореца е изобилната и кристално чиста вода на изворите "Бял кладенец" и "Чатал чешма". Тя е протичала през малка долина и е задвижвала воденичните колела на мелниците в местността. В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски, готически, ориенталски, мавритански елементи. Комплексът включва също така спомагателни постройки и редица вили. Пътят към двореца се спуска между два реда каменни стени и спира пред главния вход. В двора е изграден параклисът "Стела Марис". Други популярни забележителностите са "Божествената градина", градина "Английски двор", "Градината с кръстовидното водно огледало", "Гетсиманската градина", "Мостикът на двореца и гаражите за яхти", юзината и "Мостът на въздишките", "Алеята на виното","Алеята на вековете" "Висящите тераси", гробът на кралица Мария и други. Днес на обща площ от 65 дка са разположени колекции на растителни видове от цял свят. Тук се отглеждат около 2000 вида растения с невероятно разнообразие от цветове и форми. Тук се намира втората по големина кактусова колекция в света, след тази в Монако, както и други уникални растения.
Днес, освен като туристически обект, посещаван от много чужди и български туристи, „Дворецът” се използва за културни прояви, експозиционна, популяризаторска и издателска дейност. Основните цели и задачи на института са възстановяване и обогатяване на културно-историческите обекти и природното богатство, създаване и разпространение на културни ценности, развитие на културния и познавателен туризъм и популяризиране на културно-историческото наследство. В “Двореца” – Балчик съществуват традиции за културни изяви. Обстановката предлага възможности за провеждане значими национални и международни фестивали, конкурси на млади таланти, изложби, пленери на художници и скулптори, реализация на малки театрални форми, заснемане на филми и клипове и др. Привличането на хората на културата и изкуството и предоставянето на условия за творчество спомага за нарастване на популярността на обекта. Културните изяви, в съчетание с романтичната обстановка, доставят естетическа наслада у посетителя и оставят в него траен спомен от срещата с прекрасното. На територията на ботаническата градина се развива културен и конгресен туризъм, сключване на църковен и граждански брак.

 

Публикация от 01 август 2014