В началото на XX век "Великата българска гора" се простирала от Пловдив до Белград. Тя била бивш султански имот и нейните останки привлекли вниманието на Княз Фердинанд І. С вековните дъбове от Кричимската кория го запознава лесовъдът Костадин Байкушев. Гората с лонгозки характер, предоставяла великолепни природни пейзажи с богата флора и фауна. Тя очаровала княза и той решил да създаде ловен парк. Скоро това става реалност. След като изкупува околни земеделски земи и внася елени лопатари, стопанството е заградено. През 1905 г. е построен ловен павилион "Австрийската къща" по проект на арх. Г. Фингов. Независимо от мазилковата архитектура, къщата е използвана по предназначение и е скромно функционално съоръжение. Оформен е и малък, около 2 дка парк, който през 1909 г. е разширен с още 27 дка. Направени са опесъчени алеи и е засадена наша и различна чуждоземна растителност. За гръбнак на парковата композиция са използвани част от съществуващите вековни дъбове. Първоначално паркът е поддържан от пловдивския градинар Илия Мавров.За горската част на имението, свързана и с ловното стопанство, са полагани особени грижи. Донесени са различни видове фазани и дори южноамерикански щраус-нанду. Освен това са аклиматизирани и мексикански пуйки. Развъждани са и кеклици, яребици, токачки и др. Управител и водещ ловната програма на царя от 1907 г. е Васил Бояджиев. Градинари оформят първоначално малък парк, който постепенно се разраства. Направени са пясъчни алеи и е засадена наша и различна чуждоземна растителност. Огромният парк всъщност е гора с разнообразна растителност, езера, зелени поляни и над 10 постройки, които са част от българската история. Цялото имение е разположено на площ от 2 хиляди декара, като над 1400 от тях са лонгозна гора, около 300 декара са декоративен парк с уникални и редки видове разстителност – 500-годишни дъбове, 200-годишни бели тополи и бамбук. Някои от разстенията са уникални за страната, например лаврови вишни, секвои и магнолии. Уникално и е езерото с водните лилии, което се простира на площ от 3 декара и по което са плували по царско време лодки. Гората и досега се обитава от различни животни. Тук е най-големият развъдник на елена-лопатар. В момента има над 200 елена и много сърни. Стопанството е последното убежище на бронзовата мексиканска пуйка. Ловът обаче е забранен и по думите на управителя ще остане така, защото е защитена територия.
През тридесетте години на миналия век имението се развива с тенденция за представителност, отразяваща по-скоро личните предпочитания и индивидуалните послания на царя.Преди да абдикира в полза на сина си Борис, цар Фердинанд I неколкократно е отсядал в двореца със семейството си. По времето, когато Александър Стамболийски е бил министър-председател, също често отсядал в двореца. Преди да бъде убит през 1923 година, той е бил предупреден, че нещо се готви и решил, че дворецът е мястото, което е най-подходящо да се скрие. На път за там Александър Стамболийски е бил хванат и по-късно убит в родното му село Славовица от членове на ВМРО.

През 1937 г. е построена нова, по-голяма сграда. Проектът на арх. Севов е с традиционна архитектура с белези от модернизма, вписваща се в средата с уютна декорация. Правят се преустройства и в градината.През годините дворецът е бил не само обитаван от царското семейство, но и посещаван от много високопоставени персони и делегации от различни краища на света. Точно тук, в царския кабинет в двореца, през 1943 година Борис ІІІ къса заповедта на Адолф Хитлер за депортирането на евреите от България. По времето на цар Борис в двореца и парка са расли и играли бъдещият цар, Симеон II, и сестра му, княгиня Мария Луиза. За тях е бил направен специален басейн, който и днес може да се види сред вековните дървета.

Имението "Кричим" е израз на голямото преклонение на Цар Фердинанд І към природата и силно изявените му пристрастия към биологичните науки. Това дело е продължено и от Цар Борис ІІІ.След 1946 г., дворецът е национализиран и комплексът става партийно-правителствена резиденция. В нея са отсядали тогавашните първи мъже и партийни величия – Вълко Червенков, Тодор Живков, Пенчо Кубадински, Людмила Живкова и други. За Вълко Червенков дори се е наложило да преправят и удължат леглото на царицата, тъй като не му е било по мярка. През 1957 година в двореца в Кричим е преспал и виетнамският президент Хо Ши Мин. Сред гостите на двореца били Фидел Кастро, Юрий Гагарин, Йосип Тито, Индира Ганди и дори шейхът на Иран. След 1989 година тук отново отсядат президентите Петър Стоянов и Георги Първанов, висши представители на властта и гости от чужбина. Дълго време дворецът се е стопаниствал от УБО и НСО и достъпът до него бил силно ограничен.

В последно време дворецът "Кричим" се стопанисва от Министерството на финансите. Исковете за реституция от наследниците на царското семейство са отхвърлени от съда и комплексът остава държавна собственост. През юли 2014 година, дворецът отново е даден за стопанисване на НСО.

Публикация от 03 септември 2014