Град Девин е разположен на двата бряга на Девинска река, сред малка хълмиста котловина в сърцето на Западните Родопи. Отстои на 196 км югоизточно от София.
Още в тракийско време тук е съществувало селище и светилище. То е било в днешната местност Селище на левия бряг на р.Въча и се е наричало Диове. Когато славяните се нанасят тук,  му дават името Дьовлен, което най-вероятно означава котловина, падинка. Селището е било напуснато по време на помохамеданчването на родопските българи през 1666-1671г. Част от жителите му се преселили при влашките колиби, където положили началото на днешното селище. В центъра на града е открит средновековен некропол от XIII-XIV век. Названията на околните местности и върхове доказват, че открай време тук е живяло българско население. Най-старият писмен документ, в който се споменава името Девин, представлява списък на джелепкешаните (скотовъдците) от 1576 година. Други документи за далечното минало липсват – по всяка вероятност са изгорели в двата опустошителни пожара през 1904 и 1912г. Градът остава под турска власт до 1912 г., след което към Девин се насочват много преселници от околните села и спомагат за икономическото му вдигане.  До 1934 г. носи името Дьовлен.
В настоящето няма град в България и на Балканския полуостров с толкова много и лековити минерални извори. Същевременно микроклиматът му е от най-здравословните – скалистите и зелени възвишения предпазват града от студените и силни северозападни ветрове, голям брой слънчеви дни, изключително меки зими, прохладни лета и никакви промишлени замърсители. Близостта на хубавите иглолистни гори, богатите на балканска пъстърва реки, наличието на диви кози (рядкост за Родопите) и не на последно място гостоприемството на местните планинци, дооформят цялостната представа за Девин. Това определя развитието на града като изключително перспективен балнеоложки и планински курорт от национално и международно знначение. Изключително популярен е той в скандинавските страни. Има балнеосанаториум и открит минерален плаж.

[/userfiles/files/%D0%A2%D1%80%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B6%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%BB%D0%BE.jpg]Триградското ждрело

Местата, които задължително трябва да бъдат посетени в град Девин са: Градският исторически музей, който се намира в централната част на града; Параклисът „Св. Георги”, който е от XVIII век  и църквата „Св.Иван Рилски”. На 22 км югоисточно се намира архитектурно-етнографският резерват с. Широка лъка. В същата посока, но само на 8 км са Беденските минерални бани. На 30 км южно от Девин човек може да види събрани на едно място няколко от чудесата на Родопите. По посока срещу течението на река Въча се стига до сливането на двата ѝ начални притока – Триградска и Буйновска река. За милиони години двете са издълбали фантастични каньони, „гарнирани” с по една великолепна пещера. Десният приток (гледано по течението) е Триградската река, създала прочутото Триградско ждрело, дълбоко всечено в мрамори и дълго няколко километра. Преди да се влезе в него, реката пропада в Дяволското гърло – невероятна пещера, в която водата, в продължение на 700 метра, образува 18 подземни водопада и, преминавайки през огромната Бучаща зала, излиза отново в каньона. Това природно чудо е електрифицирано и може да се посети срещу минимално заплащане.

[/userfiles/files/%D0%94%D1%8F%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE%20%D0%B3%D1%8A%D1%80%D0%BB%D0%BE.jpg]

Другата река, Буйновската, създава не по-малко красивото Буйновско ждрело, а малко над него, близо до разклона за село Ягодина, се намира Ягодинската пещера, известна с уникалните си образувания – пещерните бисери и каменните рози. Тя също е електрифицирана и е отворена за посещения.
На около 2 часа път пеша от град Девин срещу течението на Девинската река, се достига до руините на Каурското кале – стара, непристъпна българска крепост (строена VIII-X век), защитавала се цели 40 дни срещу османските нашественици. От калето продължава пътека по цялото дефиле (15 км), минава край Минареташ – отвесна скала върху левия бряг на реката с диаметър в основата 30 м и височина 150 м и стига до известния Кемеров мост, край който има рибарници и постройки и от който по шосе може да се стигне до село Борино или по маркирана пътека до хижа „Орфей” (около 2 часа).

[/userfiles/files/Orlovo_oko_1.jpg]Панорамен изглед Орлово Око край село Ягодина

Публикация от 29 април 2015