Колко от хората в България се интересуват от обезлюделите места в милата ни Родина? Колко от нас, минавайки покрай едно такова селце, спират за да разгледат и почувстват историята на това место? А колко от нас просто минават транзит, без да обръщат внимание на заобикалящите ги руини? Малцина от нас ще се спрат, за да разгледат. Много от нас просто ще подминат. Не е ли тъжно? Нима трябва ей така, с лека ръка да загърбим миналото и родните места на нашите прабаби и прадядовци? Днес ще ви запозная с едно младо момче, на което му пука за тези места. Той се казва Александър Караджов, роден на 25 март 1986 година в град Смолян. Има магистърска степен „Мениджмънт в туризма”. Завършил е курс за професионални планински водачи. Има много хобита. Намерил е начин да бъде щастлив, като прави това, което му доставя удоволствие. Не робува на стереотипи и живее свободно. Определя себе си като човек, който има силна връзка с планината. Освен с колоездене, фотолов и преходи из планините, се занимава с катерене, спелеология и екстремен туризъм. Пише пътеписи, обича да снима бърлоги на мечки и да посреща Нова година на нестандартни места. Родопи е планината, която е най-близко до сърцето му. Обича некомерсиалните дестинации, пограничните местности на страната, обезлюделите села и райони. Той е човек, когото изключително много ценя като личност и приятел. В едно интервю с няколко въпроса няма как да ви го представя такъв, какъвто е. Само ще ви помогна да се докоснете до малка част от живота му.

1. Би ли се описал в няколко изречения?

- Влюбен в природата, свободолюбив, странно странен, индивидуалист. Старая се да прекарвам всеки миг в планината – единственото място, което ме зарежда с енергия. Обичам да бъда сам.

2. Разкажи малко повече за това, с което се занимаваш.

- Занимавам се с алтернативен и екстремен туризъм – катерене, колоездене, езда, фотография, каякинг, риболов и диво къмпингуване. Правя го за удоволствие. Професионален планински водач съм, но на този етап предпочитам времето, което прекарвам в планината, да бъде време само за мен.

3. Как започна всичко?

- Всичко започна през 2005, когато започнах да уча туризъм и ориентиране.

4. Как избираш маршрутите си?

- Водещо при избора ми на маршрут е условието, мястото, което ще посетя, да бъде диво, рядко посещавано и дори забравено от хората. Да няма масови туристи, да няма превоз. С две думи – колкото по-трудно, толкова по-добре.

5. Има ли място, на което не би се върнал?

- Да, повечето от местата, на които вече съм бил. Защо ли? Ами защото животът е прекалено кратък, за да си позволяваме да ходим на едни и същи места, докато други тепърва чакат да бъдат открити.

6. Как реши да пишеш пътеписи?

- Почувствах нуждата да споделям върховните изживявания, които съм имал по време на пътуванията си. В противен случай всичко изглежда така, сякаш е незавършено. Понякога ми е идвало да крещя от възторг пред гледките, на които ставам свидетел, и животните, които пресичат тясната пътека пред мен. Но може би очарованието се крие точно в онзи сладък миг, в който притаяваш дъх и сдържаш възхищението в гърдите си.

7. Кое е най-впечатляващото място, на което си бил?

- Труден въпрос...Всяко място е впечатляващо, стига да имаш очи да го погледнеш и сърце да го почувстваш.

8. Кое е мястото, на което мечтаеш да отидеш?

- Патагония, Камчатка, Аляска, Исландия.

9. Защо Родопите?

- Защото там се крие истината!

10. На 8.11.2011г. те е нападнала мечка. За тях казваш, че са най-интелигентните животни на земята. Ще ни разкажеш ли малко повече?

- Да, имах инцидент, който, за щастие, завърши благополучно. Обожавам мечките и смятам, че трябва да престанем да навлизаме в териториите и местообитанията им. Те са господарите на гората. За мен няма по–велико животно от мечката.

11. Какво мислиш за турзима в България?

- Честно ли? Държавата нехае за туризма. Идеята е някой да прибира пари в писането на стратегии, програми и планове. А истината е, че всичко си остава само на хартия. Не се прави нужното, а нещата не са толкова сложни. С неголеми усилия можем да постигнем много, защото имаме даденостите.

12. Как според теб бихме могли да съхраним българската природа, традиции, обичаи и фолклор.

- С постоянство и любов.

13. Какво искаш да постигнеш, когато разказваш на хората за изоставените села в България?

- Искам един ден тези чудни места да бъдат заселени от хора, които милеят за България. А хората, които милеят за България, са наистина много, навсякъде около нас са. Просто трябва да се огледаме. Разказвайки им за тези села, се надявам, че в тях ще се събуди искрицата на родолюбието.

14. Няколко години подред посрещаш Нова година на места, където лично на мен и на много хора не биха им дошли на ума. Как човек се решава на такава крачка?

- Не е трудно. Посрещането на Нова година на по-различно място е много силно изживяване. Символично новата година навежда на мисълта, че човек трябва да направи равносметка затова какво е било и какво би следвало да бъде. Нали се стремим да бъдем по-добри. А равносметката на място, високо в планината, е много по-истинска и смислена. Човек спазва това, което е обещал.

15. Защо се определяш като щастлив човек? Кое те прави щастлив?

- Всеки миг, в който си поемам въздух, ме кара да се чувствам щастлив. А когато човек се отърве от вещите и започне да колекционира единствено изживявания, то тогава осъзнава, че е истински щастлив.

16. За какво мечтаеш?

- За деня, в който ще спра да ходя на работа и ще мога да се посветя изцяло на хобитата си.

17. Кое те натъжава?

- Малодушието и дребнавостта.

18. Какъв е смисълът на живота?

- Смисълът е в пътуването. В пътешествията. В непреходното.

19. Какъв съвет би дал на нашите читатели?

- Пътувайте и опознавайте. Няма нищо по-прекрасно от това.


Още за преживяванията и живота на Александър Караджов може да прочетете в неговия блог:

http://alexanderkaradzhov.blogspot.com/

Книгите на Александър :

1. Пътеводител на забравената България; пътеписи, Александър Караджов, Вилиан Стефанов, 2013

2. Родопи – в търсене на корените, Пътеводител, Александър Караджов, Гавраил Гавраилов, 2014



Автор: Ралица Стоянова

Публикация от 25 август 2014