Нос Калиакра е скалист полуостров, който се врязва на 2 км навътре  вморето. Намира се на 12 км от Каварна и 60 км североизточно от Варна.
Траките първи се заселили по тези земи. Те издигнали каменна стена от север, за да преградят единственият достъп до носа. И до ден днешен това красиво място е непристъпно от три страни. Траките кръстили крепостта на своето племе – тиризи.
През римската епоха крепостта станала известна с името Акра, което означава „укрепен нос”.
Когато българите завлядали крепостта след 691 година построили още една крепостна стена от север. След 13 век крепостта става известна под името Калиакра, което означава „Красив нос”.
Нос Калиакра е скалист полуостров, по който има много природни пещери, приличащи на стаи. От последната „стая” в скалата се открива сводест прозорец над пропаст. Тази част е наречена „врата на четирисетте моми”. Нарича се така, защото легенда разказва как преди много време при едно нападение, нападателите успяват да завладеят крайморските селища. Взели със себе си четиридесет девойки. Отвели пленничките си на връх нос Калиакра и ги затворили в последната пещера. Стража охранявала да не избягат. Вечерта войните щели да напалят огън и да дадат девойките като награда на най-смелите войници. Момичетата знаели какво ги очаква и нито една от тях не искала да бъде обезчестена от нападателите. Една от тях погледнала през прозореца и казала на приятелките си, че единственият изход е като скочат. След дълго уговаряне пленничките решили, че ще скочат през прозореца. За да не се откаже някоя от тях от страх, сплели плитките си една в друга. Когато слънцето започнало да залязва те застанали на прозореца. В средата била най-смелата. Тя пристъпила първа към ръба на прозореца и когато скочила другите девойки били като крила на птица от двете й страни. Когато войниците ги видели останали като вкаменени. Девойките приличали на ято жерави – дрехите им се развявали, ръцете им били разперени и така се носели към морето. Били толкова красива гледка, че войниците смаяни забравили да тръгнат след тях.
Втора легенда разказва, че св. Никола бягал от турците, а Бог удължавал земята под краката му, за да успее да изжяга. Така се образувал носът. Но въпреки това светецът бил заловен и посечен. На мястото на кончината му е изграден параклис, който е реставриран 1993 година. По времето на турското владичество на това място е имало девически манастир, за който се твърди че е съхранявал мощите на турския светец Саръ Султук.

Публикация от 27 януари 2015