Марина Абрамович е родена през 1946 г. в Белград, Югославия. Баща й е бил в елитната охрана на маршала, а майка й била историк на изкуството. Майка й винаги я подкрепяла в начинанията й, свързани с изкуството. Абрамович изучавала живопис в "Академията за изящни изкуства" в Белград (1965 – 1970 ) и в "Академията за изящни изкуства" в Загреб (1970 – 1972 г.) В началото на 70- те години тя започва да създава изпълнително изкуство, като първоначално създава звукозаписни инсталации, но бързо променя стратегията си като се вдъхновява от тялото. През този период преподава в "Академията за изкуства", Университета в Нови Сад  (1973- 1975) .

През 1975 когато е в Амстердам, Абрамович се среща с художника Франк Ууе Лайсипен, с който и заживява. През следващите 12 години двамата артисти пътуват из цяла Европа в микробус, живеят с австрийски аборигени  в индийски, тибетски и будиски манастири и прекарват времето си в пустините Сахара, Тар и Гоби.

Те слагат край на дългогодишната си връзка, като не пропускат да направят шеметно представление.Тръгват пеш от двата края на Великата Китайска стена.Срещат се по-средата след три месеца поход, за да си кажат сбогом.

Модерното изкуство, което тя предлага на публиката като избягва заучени шаблони, базирани като боя и платно.
Тя има абстрактно виждане и бързо скъсява разстоянието между нея и аудиторията, използвайки тялото.
Абрамович гледа на изкуството си почти като на жертвен и религиозен обред. Физическите и психическите изпитания, които издържа, са в основата на изследването на такива теми като доверие, издръжливост, пречистване, изтощение и изпитания.
Нейното изкуство не може да се сравнява с традиционното изкуство като живопис и скулптура. Нейните идеи и мисли се изявяват в това, че тялото е "отправна точка за всяко духовно развитие".

Абрамович продължава да бъде съществено влияние върху съвременните изпълнители, които работят през последните няколко десетилетия, особено за произведения, които предизвикват границите на тялото. Открит е и институт по изобразително изкуство "Марина Абрамович", който е открит през 2012 г. в Хъдсън, Ню Йорк. Тази организация с нестопанска цел подкрепя преподаването, запазването и финансирането на произведения на изкуството, осигурявайки трайно наследство за нейните изпълнения .

[/userfiles/files/d032e56527f3adffb4cbbd7072668624_original.jpg]
Източник на снимки: https://nonprofitquarterly.org

Един от най-вълнуващите пърформанси на Абрамович е „The Artist Is Present” в Музея за съвременно изкуство ,,MOMA '' в Ню Йорк.
Марина стои с часове, без да става от един стол, а всеки посетител има възможност да седне срещу нея и да общува невербално. Докато на стола не сяда Улай, който не е виждала от години. Всички емоции, които я връхлитат в този момент, са събрани в сълзите, които се стичат по лицето й. Взима ръцете му в своите, но остава безмълвна. Този момент развълнува публиката,на всички присъстващи  им потичат сълзи от съчувствие.

                                                                [/userfiles/files/marina_ulay2%281%29.png]
                                                                        Източник на снимки: https://nonprofitquarterly.org



Превод от: http://www.theartstory.org
Източник снимки: https://www.theguardian.com 

Публикация от 17 октомври 2017
Автор Лилия Димчевска