Иван Георгиев е странджански нестинар, един от последните. В рода му има нестинари повече от 200 години, баща му  Михаил Георгиев е Главен  нестинар в родното му място, село Българи, община Царево. Иван танцува върху жарава от 8 – годишна възраст.
Нестинарските села са били първоначално само пет – Българи, Кости, Граматиково, Бродилово и Кондолово. В  днешни дни, ритуала е запазен в автентичния си вид единствено в село Българи, където всяка година на трети юни хиляди хора от цяла България се стичат да наблюдават танца.

[/userfiles/files/Untitled%287%29.png]
                                                                                       На снимката : Иван Георгиев






Според Иван танца в огъня е състояние на духа, който има много имена – за някои това е транс, за други това е ,,прихващане‘‘, а  за трети това е концентрация. Всеки избира в какво да вярва, но най – важното е, че чувството да си върху горещите въглени е неописуемо.


- Най – ценното в нестинарството е именно това, че всъщтност е една голяма мистерия и непрекъснато се водят спорове относно произхода, легендите и мистиката.
 
В миналото се е вярвало, че само главният нестинар може да контактува със светиите Константин и Елена, да предсказва, да лекува и да върши други несвойствени за обикновените хора дейности. Той се е избирал от общтноста и обикновено е бил най – опитния от тях. Съществуват много версии за произхода на нестинарството, но с най – много поддръжници е тази, че произлиза от траките.
Тракийските племена са почитали своя Бог Слънце, а разпръсната в кръг жарава символизира именно него.
 
В основата си нестинарството е езически обичай, но когато император Константин и неговата майка Елена започват да налагат Християнството по – българските земи, за да се спасят нестинарите приемат Християнските символи. Заменят езическите си идоли с ликовете на Константин и Елена и те стават техни покровители. Същевременно запазват доста от езическите елементи – ритуалният нож, с който са правили жертвоприношение с животно, като теле .
 Интересен факт около това, жертвоприношение е,  че вътрешностите на животното се поставяли  в глинена делва и се заравяли под параклиса на Св. Константин. Делвата е   била предназначена за светията, а месото се раздавало между хората от общтността, за здраве.
 
 
                                                                                      


[/userfiles/files/Untitled%288%29.png]
                                                                             на снимката :  Михаил Георгиев

 
  В следващите редове Иван ще ни разкаже малко повече за  себе си и историята на нестинарството.

-  С моят баща сме участвали  на най-големите фестивали и събори в България, празници на редица градове и села, корпоративни събития. Сред по-известните са Международния фолклорен фестивал във Велико Търново, Орфеевите празници в Триград, "Wake up fest" в Куклен, "Бели нощи" в Разград, "Врачанска пролет" във Враца, "Нощ в музея" в Плевен, празниците на София, Плевен, Видин, Кнежа, Бургас, Русе, Пирдоп, Криводол, Созопол, Ахтопол, Приморско, Чирпан и още много. През 2007 година участвахме в кампанията за признаване на нестинарството за световно културно нематериално наследство от ЮНЕСКО. Част от тази кампания бяха наши представления във Франция по покана на Генералния директор на ЮНЕСКО г-жа Ирина Бокова, с която се познаваме лично. През 2009 година мисията беше изпълнена и нестинарството беше вписано в Представителния списък на ЮНЕСКО. Демонстрирали сме нестинарски танц на много места в чужбина. През 2011 година танцувахме в Прага (Чехия) по покана на Българския културен институт там, а през 2012 година в Болград (Украйна) по покана на Дружеството на болградските българи. Танцували сме и в Русия, Унгария, Германия, Австрия, Гърция, Румъния, Египет
(в град Александрия, преди да избухне революцията), Италия, Полша.
 
През 2012 година създадохме един грандиозен спектакъл, чиято премиера беше на 3 март в зала 2 на НДК. Спектакълът се казва "Огния" и в него за първи път внесохме жарава на закрита сцена за демонстрация на истински нестинарски танц. За целта направихме специална сцена от метал и минерална вата, под нея сложихме азбестови одеяла, а върху цялата тази конструкция сложихме земна пръст. Жаравата се приготвяше в затворена пещ зад НДК и се внесе със специално конструиран съд. Координацията за това мероприятие беше много трудна - имаше много пожарникари и пожарни коли. Самото разрешително също се издаде много трудно и изискваше голям обем работа от специалистите, които наехме. Комбинирахме нестинарството с акробатика, танци на кокили, театър, модерни танци.
 

[/userfiles/files/1500801_10203094349264663_538338869_o.jpg]
 Снимка: спектакъл  "Огния"


[/userfiles/files/1534685_10203125817531350_810405005_o.jpg]

 Снимка: спектакъл  "Огния"

[/userfiles/files/1496499_10203107971005198_253511393_o.jpg]
 
 Снимка: спектакъл  "Огния"


 Иван Георгиев ни напомня, че мистиката на нестинарството постепенно отстъпва пред забележителното човешко умение да преодолее огъня.



Интервюиран : Иван Георгиев

Публикация от 21 февруари 2018
Автор Лилия Димчевска