В народния календар Баба Марта е много почитан български обичай.

На 1 март поверието повелява българите да се закичват с мартеница, която е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие.  Цветовете, които символизират мартениците са бяло и червено. Белият цвят е символ за чистота, невинност и радост, а червеното е цвят на жизненост, здраве. Все още се вярва, че когато червен конец се връзва на плодородни дръвчета или детска ръчичка може да предпази от зло и да донесе крепко здраве.

 В различните райони на България мартениците се изработват от различни цветове. В Софийско например, цветовете са син и червен.Синият цвят е олицетворение на небето и земята. Зеленият цвят вещае плодородие, здраве, възраждане, празничност.
Конците, участващи в направата на мартеницата, се усукват наляво.
 
Една от легендите за мартеницата се свързва с Хан Аспарух и годината на създането на българската държава /681г./.
Една от историите гласи, че когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били омагьосани от мястото и решили да се установят тук. След обявяването на новооснованата държава ханът поискал да извърши жертвоприношение на бога Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръгче изсъхнал копър, но българите не намерили такъв наоколо. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хан Аспарух кацнал сокол. На крачето му висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обграден в червено. То било пратено от сестрата на хан Аспарух, Хуба, останала в палатите на баща им Кубрат. Хуба сънувала сън, от който разбрала за затруднението на брат си. По сокола си тя му изпратила китка копър, завързан с бял вълнен конец. По време на дългия полет обаче, крилото на сокола се протрило и кръв обагрила белия конец. Така хан Аспарух получил китката, завързана с бяло – червен конец. Запалил той огъня според традицията, а с конеца се закичил за здраве. Оттогава на 1 март българите окичват близките си с усукан бяло – червен конец.
 
 
Съществуват и други предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността. Основание за тези предположения е факта, че мартениците са типично български символ, т.е. на наследниците на тракийските земи.
В миналото прабългарите вярвали, че в природата съществува някаква зла сила, наричана ‘‘ лошотия‘‘ , която също се събужда през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се е приписвала магическа сила да предпазва
най - вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало дърво.
В народната представа на българите Баба Марта е жена. Възприето е, че тя има променлив характер и затова и времето през месец март е  променливо. Казват, че когато Баба Марта е ядосана времето ще е студено, а когато се засмее – топло и ласкаво.


За българите, които са по - приключенски настроени ,,Филипополис Тур ‘‘ предлага възможността да се изпитат подобни мартенски вълнения чрез предлаганите от агенцията екскурзии в Гърция, Македония, Сърбия и други европейски страни, почитащи посрещането на пролетта по подобен начин.
 
 

източници: /www.bizimi.com/

Публикация от 01 март 2018
Автор Манали Куко