Овчите хълмове представляват ниски хълмове в крайните южни разклонения на Същинска Средна гора. Те са пет на брой, разположени в права редица от северозапад на югоизток около 15 км северно от Пазарджик. Първите четири са свързани помежду си с високи тесни седловини и образуват масив, а крайният югоизточен е малко по-отдалечен и по-нисък. Възникнали са от геотектоничната активност в района през епохата на терциера и имат еруптивен произход. Връх Гъзера е най-високата им точка - 521 м, която се издига в северозападната им част, а на 1 км югозападно от село Овчеполци е втората им по височина точка Острия връх (513,9 м), който представлява съвършено правилен вулканичен конус. Хълмовете са почти обезлесени и заети от пасища с канелени горски почви. В източното им подножие е разположено село Овчеполци, в западното — Росен, а в северното — село Цар Асен.

[/userfiles/files/5-Ovchepoltsi.jpg]Овчите хълмове

Село Овчеполци се намира североизточно от Град Пазарджик. На един от Овчите хълмове има останки от крепост. Легенда разказва, че тук живял Константин, който бил византийски император, свален от брат си. Заточили го в крепостта. Той имал съкровище, което укрил в подземието на крепостта. След време бил нападнат, но хората му отблъснали врага. През нощта нападателите запалили много свещи, които сложили на главите на стадо овце и подкарали стадото към крепостта. Константин видял огромната войска и избягал от крепостта, а съкровището останало в галериите.

[/userfiles/files/2-Ovchepoltsi.jpg]Изглед към Овчите хълмове от село Овчеполци.

В околностите на Росен се намират 7 тракийски надгробни могили, които Д.Цончев,(1963 г.,с.17) свързва със стари селища. В крепостта на Овчите хълмове са намирани железни върхове на стрели. Не е известно кое е средновековното селище в землището на Росен не След завоеванието вече се говори за Балдьово. Смята се, че селото води началото си още от преди турците да го завоюват. Има вероятност името Балдьово да произхожда от старобългарската дума баловати - лекувам. Към средата на XIX Ст. Захариев временно притежавал един от чифлиците в селото е написал: "Между острия връх на Овчите хълмове, където била крепостта, и западния връх, който се наричал Сънлива могила, в долината (седловината) има един извор, при който се намира един изкусно изработен мраморен глобус (кълбо) до 100 оки тежък и върху двете му страни издълбани по една ръка с отворени пръсти. От тая долина към северозпад има шумарлак, гдето расте самодивската билка рессен (росен) - миризливо цвете с морав цвят. Там всяка пролет през Росаля отиват много болни, да лежаъ в росата и внимават да не заспят, за да чуят решението на самодивите за изцеряването им и още вярват, че самодивите се събирали на това място нощем и играели хоро." След като османците завладяват района Балдьово се смята за турското значение мед, заради пчеларството в този район. През 1934 г. Балдьово е преименувано на Росен свързано със северозападния връх на Овчите хълмове Росен и самодивското цвете росен, което расте в този район.

„През Април 1876 година , в местността Оборище се провежда събрание на представителите на комитетите от IV-ти Панагюрски Революционен окръг . След приключването му, представителят на село Балдьово - Ненко отива в Татар Пазарджик и докладва всичко чуто и видяно на тамошния управител Али бей . Малко след това турското правителство изпраща двама юзбашии - Ахмед Ага в Панагюрище и Неджиб Ага в Копривщица, да узнаят за намеренията на българите по-отблизо и да им се противодейства колкото се може по-бързо и навреме.” - Из "Записки по българските въстания" - Захари Стоянов

[/userfiles/files/obor7.jpg]Паметникът в местността Оборище.

Публикация от 28 октомври 2014