Рилският манастир се намира в Югозападна България на 47 км от гр. Дупница, на 84 км от гр. Кюстендил и на 111 км от София. Основан е през Х век от св. Иван Рилски в иглолистните гори на Рила планина на 1,147 метра надморска височина. Това е най-големият манастир в България. Състои се от пет етажа, но се виждат само четири. Днес амсамбълът на манастира обхваща територия от 8800 кв.м. , от които 5500 кв.м.  е застроена площ. Манастирските крила заобикалят от всички страни двора и образуват неправилен петоъгълник. Каменните стени на основните сгради са високи 24 метра.
Иван Рилски бил монах-отшелник, който избрал да живее сам, за да се усъвършенства духовно. Това негово отшелничество било и в знак на протест срещу потъпкването на високите нравствени норми на истинското християнство. Светецът става свидетел на упадъка на Първото българско царство по времето на цар Петър. Дейността му оказва влияние върху целия източноправославен свят. Манастирът се превръща в опора на българското народно съзнание по времето на Византийското робство.
През 1335 година местният феодален владетел протосеваст Хрельо изгражда в двора на манастира отбранителна кула и малка еднокорабна църква. Кулата е най-старата запазена сграда в манастирския комплекс, а стилът ѝ принадлежи към архитектурата на Търновската художествена школа. На върха на кулата се намира параклисът „Св. Преображение”, в който са съхранени ценни фрески от 30-те години на XIV век.
След създаването на Второто българско царство мощите на Йоан Кръстител са пренесени във Велико Търново, който е тогавашна столица на България. Рилският манастир е подпомаган чрез дарения на земи, средства и дарствени грамоти. Иван-Александър и Иван Шишман са едни от най-щедрите дарители. Цар Иван Шишман (1371-1393) на 21.09.1378 година издава Рилската грамота, която е подписана и подпечатана със златен печат. Заедно с грамотата дарява на Рилската света обител и 20 села с феодални владения, заедно със землищата им.
През XII и XIV век Рилската света обител достига своя апогей. По времето на османските нашественици в края на XIV век той е нападан и ограбван многократно. Българското население се сплотява и с всички сили се мъчи да възстанови манастира след всяко нападение.
По време на османското робство усилията на манастирското братство са насочени към съхраняването на християнството. Създава се книжовна школа, която поддържа връзки с просветно-религиозни средища в останалите източно-православни страни. Руската православна църква дарява на монасите книги, пари и църковни аксесоари. Манастирът е подкрепян от руските царе и молдовските войводи.
През 1778 година манастирът „Св. Иван Рилкси” е опожарен. През 1784 година майстор Алекси го възстановява. През 1816 – 1819г. той проектира и източното, западното и северното крило. През 1833 година Рилската света обител отново е опожарена. Възстановяването ѝ отново се ръководи от майстор Алекси.
През епохата на Възраждането Рилският манастир променя и разширява дейността си. Той разпространява нови идеи и се стреми да формира нация. Светата обител е реконструирана и реновирана с помощта на богати българи от цяла България. Множество книжовници и просветители, които са възпитаници на Рилския манастир, ратуват за изграждане на национално самоосъзнаване. От началото на XIX век започва строителното обновяване на Рилската обител и за половин век тя се превръща в естетически идеал на Възраждането.
През 1846 година са завършени стенописите, които са дело на много майстори, но само Захари Зограф се е подписал под своите рисунки.
През 1983 година манастирът е вписан в „Листата на световното и културно наследство”, като така става един от 200-те обекта от всички краища на света.
През 1961 година е превърнат в национален музей. Обявен е от ЮНЕСКО за паметник на културата със световно значение.
В главната манастирска църква „Рождество Богородично” има икони, които са създадени между XIV и XIX век. Манастирът притежава библиотека, в която има книжовни матерали, събирани през вековете. Рилската обител приетжава свой музей, който съхранява уникално произведение на изкуството – Кръста на Рафаил. Направен е от цяло парче дърво (81 х 43 см) и е кръстен на своя създател. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи, за да извае в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки. Дванайсет години монахът се е трудил върху това произведение. Завършва кръста през 1802 година, но, за съжаление, тогава губи и зрението си.
В музея на манастира има постоянна експозиция и изложба на предмети от църковното стопанство. На 4 км от манастира, в гората,  се намира пещерата на Св. Иван Рилски, а до нея е построен параклис. През тесен процеп между скалата и храма се стига до пещерата. Според поверието, само праведен човек може да премине през дупката в пещерата на светеца. Рилският манастир е действащ мъжки манастир и предлага настаняване.

Храмовият празник е 19 октомври – ден на Св. Иван Рилски.
Манастирът е отворен за посещения всеки ден от 7 до 20 часа.


Работно време на Етнографския музей, Манастирско стопанство, Църковно-историческия музей:
От 1 юни до 30 септември – 8:30-19:30 часа
от 1 октомври до 31 май – 8:30-16:30 часа

Входни такси за музея:
- възрастни – 8 лв
- учащи – 1 лв
- семейство (двама възрастни и деца) – 3 лв за един възрастен и 1 лв за дете

Входни такси за Хрельова кула, Етнографския музей и Възрожденски гостни стаи, Манастирско стопанство:
- възрастни – 5 лв
- учащи – 1 лв
- семейство (двама възрастни и деца) – 3 лв за един възрастен и 1 лв за дете

Предлагат се и беседи:
- български език – 8 лв
- английски език – 20 лв

Публикация от 03 февруари 2015