Язовир Копринка се намира по поречието на река Тунджа  в Долината на розите, на 7 кмот град Казанлък. Дълъг е около 3 км и има множество ръкави и заливи. Основното предназначение на язовира е комплексното използване ( напояване, промишлено водоснабдяване и електропроизводство) на водите на р. Тунджа, която събира водите си от южните склонове на Централна Стара планина и северните склонове на Средна гора. Идеята за изграждането на язовир на реката възниква в началото на миналия век. За тази цел 1923 г. се създава водният синдикат „Тунджа“, който през 1928 изготвя проект за язовирна стена при с. Копринка и за деривация до Стара Загора. При строителството на язовир „Копринка“ е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис от специалисти археолози към Археологически институт при БАН в периода 1948-1954 г.
След дългогодишна работа в района, екипът от археолози се натъква на изумително откритие- останките на стар тракийски град. Така Севтополис става първият и единствен тракийски селищен център от градски тип у нас. Мястото, където е открит, бива разкопано напълно, заедно с три надгробни могили от неговия некропол. Установява се и името на града - Севтополис, име, което не се среща до сега.
 
Севтополис, създаден от тракийския владетел Севт III в сърцето на Казанлъшкия район, се развивал бързо като първостепенен политически, икономически и културен център, столица на Севтовата държава. Той е основан през 323 г. пр. н. е. и загива през 270 г. пр. н. е.
Археологическите разкопки показват, че градът се е състоял от едно укрепено селище, обхващащо площ от около 5 хка, и няколко предградия. Градът е строен върху развалините на укрепена царска резиденция и тракийско селище. Река Тунджа, наричана тогава Тонзус, обикаля от три страни града, разположен на надречна тераса. Опасвала го е крепостна стена, дълга 890 м. От две градски порти са тръгвали две широки главни улици, които в центъра се пресичали под прав ъгъл и оформяли голям градски площад със светилище на Дионис. В града живеели около 50 семейства на одриската аристокрация. Царската резиденция била в североизточния край на града. В двора й е открит надпис от канцеларията на Севт, написан на гръцки език и гласящ: "Този надпис да се изчука на две плочи и да се постави в Севтополис, в храма на Великите тракийски богове."
Дворецът на Севт III бил двуетажен, с фасада, дълга 40 м и богата украса. Сред многобройните помещения особено се отличавала обширна зала, разкошно украсена с многоцветна мазилка, наподобяваща мрамор.
 
Севтополис имал и много паметници на монументалната архитектура и изкуство - дворец-храм с богата вътрешна декорация, храм на Дионис и храм на Великите тракийски богове.
 
Широкият замах на строителството свидетелства за високия икономически разцвет на Севтовата столица и за нейното нараснало политическо значение. По мнението на археолозите, в градоустройството на Севтополис личат принципите, характерни за устройството на гръцкия полис. В откритите останки на Севтополис личат и много специфики, коренно различаващи се от другите райони на Тракия- широката употреба на тухлата като строителен материал.
 
Оживените икономически и културни контакти на града с големите елинистически центрове на гръцкия свят и развитието на местни занаяти очертават Севтополис като най- значимия център на тракийската икономика и култура в Казанлъшкия район. Забелязват се много елементи от елинистическата култура, но в Севтополис същевременно са запазени и редица особености, характерни за самобитната тракийска култура.
 
Севт III бил и първият тракийски владетел, започнал да сече монети. При проучването на Севтополис са открити 2000 монети, като около 800 са на Севт. Освен това, археолозите са открили много луксозни старогръцки керамични съдове, украшения, фрагменти от каменни скулптури, амфори и др.
Съществува хипотеза, че Севтополис е изграден върху останките на друго Севтово селище, което обаче е било жестоко опожарено. То се намирало от северната страна на Севтополис. След разгрома, през 320-323 г. пр. н. е. Севт се завръща победоносно и поставя основите на бъдещата тракийска столица.
Севтополис е най-известният обект под вода в българската археология - единственият цялостно проучен до момента тракийски град на българска територия. Той е не само уникален археологически и исторически обект, но и цяла съкровищница с данни за живота и бита на траките. Градът е разкрит и проучен между 1948 и 1954 г. при изграждането на язовир “Копринка” до Казанлък от екип под ръководството на проф. Димитър Димитров. Тогава той е напълно заснет и проучен, преди да остане на дъното на язовира.
Тъй като Долината на тракийските царе не може да бъде представена напълно без да е показан Севтополис , преди няколко години се взема решение покрития град да бъде показан. Единия вариант е изграждане на макет на Севтополис в мащаб 1:1 на подходящо място. Неговото предимство е сравнително евтината инвестиция. Но пък огромния недостатък е липса на оригинал заместен с бутафорна структура. Това решение е в пълно противоречие със световната практика, която гласи, че малки копия се правят само на единични предмети при които няма възможност да се видят и изследват оригиналите. Другият проблем е малкия или дори отрицателен научен и туристически интерес.
 Втората идея за реализиране и показване на града е експониране на Севтополис в оригинал чрез изграждане на музейно-туристически комплекс на мястото му в язовир Копринка. Това е изключително скъпа инвестиция. При отделянето на водата и откриването на града ще се покаже оригиналния град чрез уникално за световната практика решение на музейно-туристическия комплекс съчетаващ античност, широк кръг от рекреационни, културни и спортни функции с природна среда и икономическа ефективност. Ще се открие възможност за включване на Севтополис в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Ще бъдет туристическа атракция от световен мащаб, което ще активира широк обществен интерес и икономически развой на района.
Идеята за създаване на този уникален проект за града, останал под вода, хрумва на арх. Тилев когато от кметството на Казанлък се обръщат към него с молба да помисли върху начин за реконструиране на ново място на античния Севтополис. Той категорично се противопоставя на идеята градът да бъде построяван като макет другаде, освен на оригиналното му място. Приема като предизвикателство да намери онова уникално архитектурно решение, чрез което да се експонира автентично тракийският град и така през 2005 г. създава настоящия идеен архитектурен проект за Севтополис. Въпреки световната популяризация и усилията на много страни, проектът остава без активно движение и развитие до пролетта на 2007 г. Тогава запознати с проекта млади хора около арх. Тилев се свързват с НОСБ. Причината е дейността на сдружението, а конкретният повод- разпространена от сдружението картичка с поздрав за Деня на Тракия. Така в началото на лятото на 2007 г. се осъществява среща между арх. Жеко Тилев и УС на “Национално обединение съхрани българското”, на която сдружението предлага своята помощ за осъществяване на този уникален проект.
 
През септември 2007 г. арх. Жеко Тилев и сдружение “Национално обединение съхрани българското” сключват споразумение за сътрудничество, с което слагат начало на етапите по инициативата “Севтополис”.
 
До днес проекта все още не е реализиран. Изводите оставяме на вас.



 

Публикация от 04 август 2014