Независимо че пролетта астрономически настъпва на 22, у нас най-ясният знак за появата й е закичването на мартеници. Обичаят е стар и не е свързан с християнската традиция. Нарича Баба Марта. Името идва и от фолклорната представа за месеците като роднини – особено за братята Голям Сечко (януари), Малък Сечко (февруари) и сестра им Марта. Настроението на Марта е непостоянно, защото ту се сърди на братята си, че са й изпили виното, ту им прощава, защото ги обича. Съответно времето е студено и снежно или усмихнато и слънчево.
Червен конец се завързва и като защита от уроки и зли сили на ръчичката на бебе, както и на животни, да ги пази от болести. Двата цвята на мартеницата – бял и червен имат дълбоко символично значение и се срещат в облеклото и в дома на българите преди всичко на празниците, свързани с раждането, плодородието и бъдещето. На 1 март някога завързвали червен конец на всички млади същества. Днес всички носят мартеници, докато видят щъркел, а след това ги завързват на цъфнало дърво или храст.
Формите също са се обогатили. Появяват се двете фигурки на мъж и жена, съответно червена и бяла, наричани Пижо и Пенда. Понякога към мартеницата се завързва малка сребърна паричка или синьо мънисто, което пази от уроки. Появяват се и оригинални форми на оплитане на конците, мартеници, изработени с игли за плетене, добавят се и други цветове – зелен, жълт, син.

По статията работи: Невена Вранчева
По материали от: Райна Гаврилова

Публикация от 01 март 2017