Човешкото вмешателство в дивата природа променя инстинктите на животните, което неминуемо се отразява на тяхната популация.

Биолози от University of Victoria в Канада разгледаха връзките между различните звена на „хранителната верига” в животинския свят. Те издигнаха теорията, че с унищожаването на едрите хищници техните потенциални жертви стават по-смели, като започват по-активно да се хранят и размножават. Това на свой ред води до редица изменения в броя на всички видове, обитаващи дадена територия.

Те проверяват тази теория върху енотите, които живеят в канадския национален парк Gulf Islands и публикуват резултатите от изследването в списание Nature. На тази територия човекът отдавна е унищожил мечките и другите суперхищници. След като изчезва опасността да бъдат изядени, местните еноти концептуално променят модела си на поведение: вече не е нужно да се крият и те ловуват риба и раци в светлата част на деня. А всъщност в дивата природа енотите са нощни ловци.

Биолозите решават да върнат на енотите страха от хищниците и разполагат около водоемите няколко аудиоуреда, които възпроизвеждат различни звуци: към първата група спадат кучетата и други животни, способни да нападнат енотите, а към втората – конкуренти за храната им. Реакцията е записана с видеокамери.

Става ясно, че конкурентите въобще не интересуват енотите, докато потенциалният риск да бъдат изядени веднага променя поведението им. Енотите започват да прекарват на брега 66% по-малко време, а след месец числеността на водните обитатели видимо нараства. Раците, в зависимост от вида им, се увеличават с 60-97%, а рибите – с 81%. Едновременно с това във водата намалява количеството водорасли, с които се хранят рибите.

Учените подчертават важността на това в екосистемата да се върнат естествените врагове на енотите – едрите хищници. За пример дават националния парк Йелоустоун, където с унищожаването на вълците нараства броят на елените, които започват по-активно да изяждат растителността, което пък на свой ред се отразява на менюто на мечките гризли.



По статията работи: Елена Нейчева
По материали от: nat-geo
  

Публикация от 18 април 2016