В задния двор на Вселената имало магазинче. Табелата му отдавна липсвала, отнесена незнайно кога от ураган. Хазяинът не бил поставил нова, защото и без това всеки местен жител знаел, че там се продават желания.

Асортиментът в магазина бил огромен. Можело да се купи, на практика, всичко: огромни яхти, апартаменти, брак, вицепрезидентски пост в корпорация, пари, деца, любима работа, красива фигура, победа в конкурс, големи коли, власт, успех и много, много други неща. Не се продавали само живот и смърт – с това се занимавал главният офис, който се намирал в друга Галактика.

Всеки, който влезел в магазина, веднага искал да научи цената на своето желание (имало и такива желаещи, които нито веднъж не са го посещавали, а само си седели вкъщи и си желаели).

Цените били различни. Например, любимата работа струвала да се откажеш от стабилност и предсказуемост, да си готов самостоятелно да планираш  и структурираш живота си, вяра в собствените сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва.

Властта струвала по-скъпо: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение за всичко, да умееш да отказваш, да знаеш цената си (и тя трябва да бъде достатъчно висока), да си позволяваш да казваш „АЗ”, да заявяваш себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните.

Някои цени били странни – брак е можело да получиш на практика без пари, но виж – щастливият живот струвал скъпо: лична отговорност за собственото щастие, способност да получаваш удоволствие от живота, осъзнаване на своите желания, отказ от стремежа да си като другите, умение да цениш това, което имаш, сам да си разрешиш да бъдеш щастлив, осъзнаване на собствената ценност и значимост, отказ от бонусите на „жертвата”, риск да загубиш някои приятели и познати.

Не всеки влязъл в магазина е бил готов веднага да си купи желание. Някои, като видели цената, веднага се обръщали и си тръгвали. Други дълго стояли замислени, пресмятали с колко разполагат и откъде могат да вземат още средства. Някои започвали да се оплакват от твърде високите цени, искали отстъпка или се интересували от разпродажба.

А имало и такива, които давали всичките си спестявания и получавали заветното желание, опаковано в красива, шумоляща хартия. Другите клиенти със завист гледали на щастливците и шушукали неодобрително, че явно собственикът на магазина им е познат и си взимат желанието просто така, без никакви усилия.

Често предлагали на собственика на магазина да намали цените, за да спечели нови клиенти. Но той винаги отказвал, защото от това щяло да пострада качеството на желанията.

Когато питали собственика не се ли страхува, че може някога да се разори, той поклащал глава и отговарял, че винаги ще има смелчаци, готови да рискуват и да променят живота си, да се откажат от уредения и предсказуем живот, способни да повярват в себе си, да намерят сили и средства да платят изпълнението на желанията си.

А на вратата на магазина вече сто години висял надпис: „Ако желанието не ти се изпълнява, значи още не платено”
 
Автор: Юлия Минакова
Превод: Елена Нейчева 

Публикация от 15 август 2014