Вчера, 10. Януари, си отиде от този свят Дейвид Боуи. Навсякъде от тонколоните, вместо тишина, звучат най-известните и любими негови парчета, неочаквано обединили милиони хора в един общ порив. Дейвид е специален за всеки поотделно и за всички едновременно. Да си спомним великия музикант!

Били сме свидетели на случаи, когато нечия смърт обединява в неподправена, дълбока скръб хора и държави, раздирани от противоречия. Нещо подобно се случи и сега, когато беше съобщено, че Дейвид Боуи е напуснал този свят. Той беше човекът, който повече от всеки друг заслужаваше званието „поп икона”. И макар сега хората да се обединяват около некролози във Фейсбук и да ограждат в траурна рамка снимки в Инстаграм, тяхната печал е искрена, както и преди. Паметта му почетоха не само музиканти и творци, а заедно с тях и стотици хиляди момчета и момичета, девойки и младежи, баби и дядовци, в живота на всеки от които е имало поне един момент, в който песен на Боуи е спасявала, вдигала е от дъното, връщала е вярата в себе си. И в това, че нищо не е напразно.
В много от случаите това е била Space Oddity или Life On Mars. Ако трябва да сме честни, значителна част от тези, които сега оплакват Боуи, имат съвсем бегла представа за изгряването на таланта му, за дестките жанрове, които той смесваше в своята музика, довеждайки всеки един от тях до неоспорим идеал, за грандиозната творческа еволюция, която е постигнал за 50-годишната си кариера.

[/userfiles/files/%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%B2%D0%B8%D0%B4%20%D0%B1%D0%B0%D1%83%D0%B8%202.jpg]

Дълбоката загуба усещат и тези, за които Боуи е авторът на революционния албум Let’s Dance, който обединява блус рок и танцувална естетика, и тези, които го познават само като безполово рижаво същество с мълния на лицето, гледащо от плакати и тениски. Феноменът на Дейвид Боуи се съдържа в това, че размахът на неговия гений може да се оцени дори само по една песен, по един-единствен изящен жест на бледата му ръка, по един поглед към острия  профил на Зиги Стардъст. Степента на влияние на музиката на Дейвид Боуи е грандиозна не само  защото е написана и изсвирена изкусно, умно, тънко, оригинално. Музиката му е нещо повече от музика. Това е особена философия, чийто крайъгълен камък стана абсолютната свобода.
Каквото и да говорят певци, писатели, художници, главната цел, която преследват през целия сиживот, е да изразят себе си в ноти, думи, линии, да не позволят на дарбата си да замлъкне. За много творци това себеизразяване се оказва път сложен и пълен с препятствия. Боуи мина по него свирещ, с пружинираща ппоходка, с лачени ботуши на платформа – и не заради щастливо стечение на обстоятелствата. Просто от самото начало той си разреши да бъде свободен от всякакви ограничения, които се насаждат не само от обществото, но и от нас самите.

[/userfiles/files/%D0%B7%D0%B8%D0%B3%D0%B8%20%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%8A%D1%81%D1%82.jpg]

Боуи използва силния грим не за да скрие истинското си лице, напротив – по този начин той разголваше душата си, стремеше се да зарази аудиторията с идеята за това, че човешката същност е непостоянна, многослойна и не трябва да се боим от нейните проявления, още повече пък да се срамуваме. Днес ти се иска да си извънземен, утре – супергерой, вдругиден – спретнат господин в смокинг. И какво от това? Важното е да си честен със себе си.
Човешкият живот е постоянно бягство от себе си. Дейвид имаше смелостта да погледне лице в лице своите желания и страхове, да ги разбере, осмисли, да ги облече във вербални и невербални символи. Напоследък дори Боуи беше решил да докаже, че не съществуват никакви граници и превърна оттеглянето си в произведение на изкуството: на смъртно легло той засне клип (на   Lazarus), издаде поредния си велик албум, отпразнува 69-годишнината си и умря спокойно, в семеен кръг, като порази почитателите си с това, че  Lazarus не само изглеждаше като, но в действителност се оказа... реквием!

[/userfiles/files/%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%B2%D0%B8%D0%B4%20%D0%B1%D0%B0%D1%83%D0%B8%203.jpg]

Ние днес страдаме горчиво, защото ни се струва, че сякаш заедно с Боуи умира не само музика, но и свобода. Ако образите на Дейвид се струват на мнозина странни, неразбираеми, то ценността на свободата е очевидна за всеки. Затова смъртта на певеца обедини толкова широк кръг хора. Нека ги утешава мисълта, че творчеството на Дейвид Боуи е вечното живо доказателство, че човек по презумпция е свободен от гнета на времето, пространството, сексуалността, пола, общественото мнение и накрая – на смъртта.
Така че нека приемем, че просто нищо повече не е задържало майор Том на тази скучна планета и той се е отправил в открития Космос: да пее Space Oddity в дует с астронавта Кристофър Хедфилд, да проучва има ли живот на Марс и да танцува на звездите.
 
По статията работи: Елена Нейчева
По материали от: buro 24/7

Публикация от 12 януари 2016