Продължаваме темата за физическото и психическото насилие над жените, провокирана от книгата на психиатъра Мари-Франс Иригоайен „Жени под влияние”.

Нарцисите:

"Когато една нарцистична личност проявява агресия, тя си служи с методите, от които тя самата най-много се страхува. Често се случва да отмъщава за тайна обида или унижение в миналото. Проблемът идва оттам, че при тези индивиди всеки провал бива изживян като лична обида. В такъв случай всяка друга твърде прозорлива или твърде критична личност се превръща в потенциален агресор и трябва да бъде унищожена. Тук не става въпрос за нервна криза, по време на която "излизаш от кожата си", а напротив, за съзнателно действие, целящо да нарани."
 
Психопатите:

"Характерни за тези мъже са или липсата на емоционална реакция, или повърхностните емоционални реакции. Изследванията показват, че по време на бурни скандали, за разлика от останалите хора, чиито сърца започват да бият учестено, дишането им се усилва и стомахът им се преобръща, вътрешните реакции на психопатите са изключително сдържани. При тях дори се забелязва забавяне на сърдечния ритъм. Това означава, че тези мъже са неспособни да си представят болката или страха у другите, още по-малко у жената, която насилват. Тъй като чувството за вина им е непознато, те не изпитват никакви угризения, изобщо не го поставят под въпрос. Не си вадят никакви поуки от минали грешки.
   Произходът на психопатията трябва да се търси в семейната история на субекта. Според Джон Боулби "психопатията е форма на крайно откъсване, което се дължи на хронично чувство на безсилие, изпитвано в детството, когато детето е било притеснявано в своите интимни нужди и лишавано от близост".
   В семейната история на тези индивиди често бащата или изобщо липсва, или е насилник. Тяхното девиантно поведение може да се приеме като обръщение към липсващия родител.
   Насилието на психопатите е опасно и може да доведе до убийство, следователно страхът задоржа партньорите им."
 
Нарцистична перверзност:

   "При този тип личност изборът на партньора се ръководи от желанието. Те се хранят от енергията на онези, които са изпаднали под влиянието на техния чар. Поради това те най-често избират своите жертви сред жизнерадостни хора, сякаш искат да откраднат част от тяхната сила. Могат също да търсят жертвите си в зависимост от материалните облаги, които те ще им донесат. Партньорът не съществува като личност, а като някой, който остава в сянка, за да се откроят те, той притежава качества, които те се опитват да си присвоят. Те поглъщат положителната енергия на тези, които ги заобикалят, хранят се с нея и се чувстват възродени, като в същото време се освобождават от своята отрицателна енергия върху тях."
 
Изходът:

1. Разпознаване на насилието

"Трябва да им се помогне да открият начините, чрез които да разшифроват психологическото насилие и да разпознават оскърбителното поведение, да признаят насилието за несправедливост и да мобилизират своите способности. Трябва заедно с нея да се пристъпи към анализиране на непреките прояви на насилие, на които е подложена. Това е трудна задача, защото обикновено изисканата и аргументирана реч на агресора го прикрива. Когато той се защитава и в същото време обвинява другия, жената започва да се оправдава, а това не бива да се прави, когато насреща стои тип с нарцистични извращения, защото той ще използва всяка нейна дума в ущърб."
 
2. Чувство за вина

"На такава личност следва да се обясни, че не се е противопоставяла, защото е била под влиянието на партньора си, тя трябва да разбере, че безсилието, което изпитва, не е патологично състояние, а резултат от процес, чийто действащ механизъм може да бъде открит както в социалните отношения, така и в общуването."
 
3. Засилване на нарцисизма

"За да се отърси жената от състоянието на жертва, се изисква психическа подготовка, тя трябва да изгради красив образ за себе си. Това става по-трудно или по-лесно в зависимост от това, дали е имало достатъчно афективна сигурност по време на нейното детство в отношенията ѝ с родителите."
 
4. Поставяне на граници

"Забелязва се впрочем, че когато тя строго е очертала своите граници, партньорът чувства, че не бива да ги прекрачва. Но тя трябва да бъде бдителна, защото той ще се опитва отново и отново да ги наруши.
Дошло е времето, когато са в състояние да се ядосат от абсурдното положение. Ядът им вече не е признак на паника, а на решителност, сега те карат мъжете си да се оправдават.
Да кажеш "не искам" позволява да се завземе отново властта. Необходимо е да се отстоява веднъж направиния избор."
 
5. Възстановяване на способността за критика

"Тя престава да бъде под негово влияние, когато разбира, че ако не отстъпи, другият няма никаква власт."
 
6. Борба срещу зависимостта

"При влияния, също както при наркоманиите, се установява отношение на зависимост, следователно трябва да се има предвид и състоянието на "абстиненция" при тях."
 
7. Семейна психотерапия

"Психотерапията при семейни двойки е абсолютно неприложима в случаите, когато има прояви на насилие, защото тя почива на презумцията, че всеки партньор е еднакво отговорен за проблемите в семейството. Следователно тя би позволила на мъжа да намери оправдание за своята агресивност, което би засилило чувството за вина у жената.
Тя дори би могла да се окаже опасна за жената, защото всичко, казано по време на сеанса, може да бъде използвано от мъжа, за да засили проявите си на насилие. По този начин уязвимостта на жената се увеличава.
 
8. Прошката

При перверзните агресии такова положение /агресорът да признае своите действия и да изрази съжаление/ не съществува, защото агресорът никога не признава грешките си и жертвата е принудена да ги приема.
Според проведените от различни асоциации анкети най-добре се справят с положението жените, които са успели да доведат съдебните си дела докрай. Когато обаче става дума за психологическо насилие, това е невъзможно, защото не остават следи, няма доказателство и на жертвите не им се вярва. При тези случаи терапията е по-продължителна, като при незаздравяваща рана. Жертвите не спирата отново и отново да предъвкват своята участ и са прекалено придирчиви към начините за облекчаване на техните страдания. Това ги поставя завинаги в ролите на жертви.
След като жена му и децата напуснат дома, много често мъжът се изкарва жертва и кара околните да го съжаляват. Трябва да се използва неговата обърканост, за да му се помогне да анализира своето насилие и да бъде накаран да поеме отговорността за своите действия."
 
"При психопатите съдебното преследване и предписанието на задължително лечение обикновено само усилват проявите на насилие.
Терапевтичното лечение на личности с нарцистична перверзност е трудно, да не кажем невъзможно, защото те не признават фактите и не ги подлагат на съмнение. Ако изобщо се съгласят да бъдат лекувани, то е стратегически обусловено и е с користна цел.
Мъжете параноици упорито се противопоставят на всяка форма на лечение. Те посещават сеансите, когато са задължени, но са недоверчиви и не отстъпват от своите позиции. Много рядко успяват да се променят."


Част 1, Част 2
Следва продължение...
 
По статията работи: Силвана Карачолова
  

Публикация от 12 април 2016