Последната част от материала за насилието над жените, по книгата на френската психиатърка.

Защо не си тръгва?

"Жените, жертви на насилие, често биват обвинявани, че не реагират, че са твърде покорни, но всъщност те разработват стратегии за адаптация в желанието си да ограничат насилието на партньора и да запазят своето семейство. Държани в състояние на психологическа зависимост, малтретирани, те продължават да вярват, че единствено тези мъже са в състояние да ги защитят от околния свят. Перспективата да се окажат без средства и без защита е по-страшна за тях от самото насилие.
Ако не бързат да си тръгнат, това е, защото никак не е лесно да се освободят от влиянието на другия. Осъзнаването е продължителен процес, който изисква подкрепа, за да се открият "клопките".
Много жени се лутат между две неща: те хем не желаят да понасят повече насилието, хем не знаят как да напуснат своя партньор.
Каквото и терапевтично лечение да се приложи, жената трябва само да вземе решението дали да напусне агресивния си партньор, или не."
 
Да остане:

"Докато са под влияние на своите партньори, жертвите изпитват чувството, че са в безизходно положение. Но когато се освободят от това въздействие и се осмелят да реагират, те с изумление откриват, че мъжете, които са ги малтретирали и от които толкова са се страхували, са всъщност твърде уязвими.
Естествено, колкото една жена е по-самостоятелна, толкова по-малко влияние има върху нея партньора ѝ.
Във всеки случай, и когато остават, и когато си тръгват, е нужно жените да се научат да казват "спри" и да поставят условия. Трябва да се наруши мълчанието, с което е обгърнато насилието.
Запазването на семейството е възможно единствено ако мъжът е способен да си излее гнева и да направи скандал, без да стигне до прояви на насилие, ако е способен да изслушва и уважава казаното от жена си. Трябва жената да може да изяви несъгласието си, да покаже яда или умората си, без да предизвика прояви на насилие от страна на своя партньор. Затова тя трябва да спре да го защитава и да го глези и да се погрижи за себе си."
 
Как да си тръгне:

"Ако си тръгне, това означава, че жената признава безсилието си да промени другия и че най-накрая е решила да се погрижи за себе си.
Действително, когато жената не се е сблъсквала с насилие през детството си, когато притежава достойнство, добро социално положение и финансова самостоятелност, тя реагира много по-смело.
Проявите на насилие не могат да бъдат спрени за един ден. Освобождаването от влияние на агресивен съпруг е бавен процес и често изглежда, сякаш жените жертви не знаят какво искат. Така че напускането на дома и последвалото завръщане всъщност не са поредица от провали, а етапи, които позволяват на жените да пробват способността си да живеят сами.
Едно тръгване никога не става внезапно, то зрее продължително време. Затова  прекъсването на връзката обикновено е на няколко етапа: жените напускат агресивните си партньори за първи път, после се връщат при тях. Това действие се повтаря няколко пъти преди окончателното скъсване. Самият факт, че напускат за известно време дома си, им позволява да пробват да живеят без партньор; всеки път, когато се оказват сами, те придобиват все повече доверие в себе си и повече самостоятелност. Те укротяват страховете си и си дават сметка, че въпреки думите на мъжете: "Какво ще правиш без мен?", се справят и без тях. Така те подлагат на проверка и поведението на мъжете, техните възможности за развитие.
Тези опити за напускане на партньора позволяват на жените да придобият достатъчно твърдост и решителност, за да го напуснат окончателно, ако отново се провали и, общо взето, той го чувства. Макар че добре влияят на жените, тези напускания и завръщания се приемат твърде зле от близките и евентуално от околните/асоциации, лекари и др./, които не ги разбират и чрез своята негативна преценка на положението могат да предизвикат у жертвите чувство за безсилие и претърпян провал.
Понякога напускането на дома става внезапно, след отприщване, след силен изблик на гняв или когато е достигнат прага на търпимостта /преминаване към физическо насилие, заплашване на децата и т.н./, тогава става толкова опасно, че друго решение няма. Жените, които са оставали заради децата, решават да си тръгнат, за да ги защитят.
Когато жената решава да си тръгне, обикновено се намира в окаяно физическо и психическо състояние. В този момент чувството за вина е най-засилено.
В състояние на пълно изтощение, те са отчаяни от постъпките, които трябва да предприемат.
Трябва да се има предвид също риска, който поема жената, когато напуска дома си. По-голямата част от убийствата на жени от съпрузите им стават, когато жените си тръгват или са решили да го направят. Изоставеният съпруг може да има параноидна реакция, която да доведе до убийство.
Не бива да се забравя, че когато започват проявите на насилие, жената вече е изолирана от приятели, близки и от всички, които биха я накарали да реагира.
Жена, редовно малтретирана, е: апатична, затворена, депресирана, винаги е нащрек и е изнервена в присъствието на мъжа си, мъжът отговаря вместо нея, контролира излизанията ѝ, облеклото ѝ, контактите ѝ, взема решения от нейно име, критикува я, подиграва ѝ се пред хората.
Наблюдението върху поведението на мъжа не позволява да се изясни положението.
С такава жена трябва да се говори насаме, да се изслуша, без да се дава мнение, и да не се разгласяват думите ѝ.
Жената, жертва на насилие, е объркана от това, което изживява, затова трябва да внимаваме да не я изкараме психически болна. Важно е да бъде успокоявана и да ѝ се обясни, че проблемът не е в нея, а в партньора ѝ.
Изглежда съдиите са започнали вече да го осъзнават, когато се отнася до неоспоримо физическо насилие, но когато става въпрос за перверзно насилие, все още не му се отдава достатъчно внимание. А точно при този вид насилие се получава най-силна зависимост от мъжа. Когато жената е изплашена, тя се сковава и не успява да се изрази свободно.
 
Как да докажем психологическо насилие:

Съдиите вземат решения, като се опират на доказателства. Много често обаче околните се отказват да свидетелстват в последния момент. Пред съдията, ако няма доказателства за деянията му, агресивният мъж ще се представи като жертва.Той ще говори кротко и ще направи така, че да изкара жена си истеричка. Жената ще се опита да се оправдае и колкото повече се оправдава, толкова повече ще се обърква.
Ще ви задам въпроса: защитена от кого? За какво? Уверявам ви, че когато страхът е неразделна част от вашия живот, имате чувството, че никой никога не би могъл да ви помогне. Когато години наред сте била манипулирана, тормозена, насилвана, предавана, изнасилвана и онзи, който ви е сторил всичко това, дирижира живота ви. Той не се страхува от нищо, а вие се страхувате от всичко.
Какво ѝ е останало на тази жена, та все още да обича живота, ако изключим обичта ѝ към децата? Но един ден те ще си тръгнат, няма повече да имат нужда от нея. Как се живее с майка, която за благото на децата си се е преструвала, че е щастлива?"
 
" Да отговориш на насилието с насилие, означава да прехвърлиш страданието на друг, а това не решава проблемите. Наистина този, който е бил несправедливо подложен на насилие или, по-скоро, е бил доведен до безсилие поради несправедливото отношение към него, може да поиска да получи обезщетение, но това няма да е достатъчно, за да изпита вътрешно удовлетворение. Трябва да бъде ясно, че след като веднъж се освободиш от влиянието на бившия си партньор, вече нищо няма да бъде както преди и е необходимо да приключиш със собствените си разрушителни чувства.
За да не бъде въвлечена в процес на безкрайно отмъщение, жертвата трябва да може да назовава нанесените ѝ вреди, без да проявява агресивност.
Същият този тип мъже, който е доведен до крайност в порнографията и който се отнася с презрение към жените, а връзката, която порнографията осъществява между сексуалното удоволствие и агресивността, усилва доминирането на мъжете над жените. Така продължаваме да отглеждаме мъже, които са силни, властни, които не изпитват никакви емоции и са напълно безчувствени.
Насилието трябва ясно да се разяснява на жените, за да се научат да поставят границите: изисквайте уважение към вас, не приемайте насилието, излезте от усамотението, ако смятате, че сте жертва, потърсете помощ, споделете с близките си или с някоя асоциация.
Насилието в семейството влияе пагубно върху здравето на жените и децата и поради това то трябва да е основна цел на общественото здравеопазване, на обществото като цяло и на ценностите, които това общество иска да проповядва. Поведение, което накърнява достойнството на личността, не бива да бъде омаловажавано или разглеждано като обикновена лична работа.
От 5 септември 1990 г. във Франция е признато изнасилването между съпрузи.
В психиатрията 1/4 от жените, които се самоубиват, също са жертви на семейно насилие. Психологическото насилие започва с невербално насилие, прераства в тормоз и завършва с физическо насилие или смърт."
 
ООН:

"За акт  на насилие се смята всяко действие, умишлено бездействие или поведение, причиняващо на жената пряко или непряко физическо, сексуално или психическо мъчение чрез изневяра, прелъстяване, заплахи, принуда или по всякакъв друг начин, имащо за цел да я сплаши, накаже или унижи, или да я ограничи в извършването на дейности, свързани с пола ѝ, както и потъпкването на нейното човешко достойнство, сексуална самостоятелност, физическа, психическа и морална цялост, застрашаването на личната ѝ сигурност, самочувствието или личността ѝ и ограничаването на интелектуалните ѝ способности."

Част 1, Част 2, Част 3
По статията работи: Силвана Карачолова

Публикация от 19 април 2016