Опасение




Снощи убиха луната

със сръчен, подмолен кинжал.

Викът проехтя в тишината,

викът ѝ я беше издал...

Виж, алени пръски се мятат

из тънкия пролетен здрач

и острият каменен вятър

как мига с насълзен клепач.

А долу - полето е същото,

тревите, червеният мак,

луната не скита по къщите,

но все са си същите пак.

Едно куче само разлаяно

накъсва глухото с вой,

изцъклено, диво и смаяно

в дълбокия нощен покой...
 


Силвана Карачолова

Публикация от 01 февруари 2016