Мари-Франс Иригоайен е психиатър, психоаналитик, семеен терапевт и автор на "Жени под влияние".

Тази разтърсваща книга е преведена на 24 езика, получила голям отзвук поради един от най-болните проблеми на обществото - трагедията на малтретираните жени. Ежедневно в света по-слабия пол бива насилван по всевъзможни начини, най-жестоките от които остават скрити и трудно доказуеми. Перверзният тормоз е нечовешки акт, чиито корени трябва да се търсят още в детството и чиито последствия понякога могат да се окажат катастрофални. Обществото все още затваря очите си за най-опасния вид насилие - психологическия и доста често закостенелостта на близките на жертвата допринася в голяма степен за затягането на капана, в който тя се намира от години. Едно практично четиво, която ни показва гнилото лице на семейното насилие.
 
Тормозът:
"Когато до втръсване отправяме определено послание до някого, накрая успяваме да притъпим неговата способност за критична преценка и той започва да приема всичко. Такива са например безкрайните разпити за измъкване на признания, докато накрая другият започва да се чувства изчерпан и отстъпва."

Патологичната ревност:
"Патологичната ревност не е основана на никакви действителни поводи, както е в случай на изневяра. Тя е причинена от вътрешно напрежение, което мъжът се опитва да успокои. Дори ако жената се подчини и престане да излиза сама, той винаги ще изпитва неудовлетворение от това, че тя е отделно човешко същество, което е непоносимо за него. Тогава започват упреците, търсене на доказателства, изтръгването на признания, а накрая е възможно и физическо насилие.
   В състояние на ревност се изпада тогава, когато в своето усещане за малоценност, вместо да вникне в собственото си поведение, мъжът обяснява раздразнението си с неверността на своята партньорка."
 
Обидите:
"Преди всичко то засяга самоуважението на другия, внушава му, че е нищожество и няма никаква стойност. Насилието се изразява в пренебрежително отношение, обидни и презрителни думи, неприятни забележки.
Жената може да бъде обиждана за това, което е, да се изказват съмнения относно нейното психическо здраве, да бъде обвинявана, че изпада в депресивни състояния, като по този начин ѝ се внушава именно онова, в което е обвинявана."
"Психологическото насилие, системното унижаване и оскърбленията са съкрушителни и предизвикват вътрешен срив за личността. Нападките се отразяват на нашето себеуважение, системното подценяване ни завладява и в крайна сметка се чувстваме недостойни да бъдем обичани.
Действия за сплашване:
Когато отказваш да говориш, да излизаш с партньора си, да го придружиш до болницата, да присъстваш на семейни срещи. Когато се цупиш дни наред, без да казваш защо. Когато не се съобразяваш с физическото или психическото състояние на другия, например да настояваш да правите любов след бурна кавга или да изискваш партньорката ти да домакинства болна."

Заплахите:
"Психологическото насилие може да се изразява в заплахи: за отнемане на децата, за лишаване от средства, заплаха с бой или самоубийство. Може също да се намеква за отмъщение върху близките ѝ, ако жената не се държи, както се очаква от нея. Заплахата с удар нанася точно толкова щети върху психиката, колкото и действително нанесеният удар, като всичко това се подсилва от несигурността, в която е държан другият относно реализирането на тази заплаха."
 "Ако мъжът се чувства несигурен, а жената се справя твърде успешно, случва се той да се почувства застрашен и да започне да проявява насилие."                                                                 
"Пристрастяването е начин да се воюва с депресията, а също и да се избягват конфликтите, като се заменят с компулсивно поведение." 
"Изправени срещу жени, които се товарят с все повече и повече неща в домакинството, така и навън, някои мъже може да изпитат завист. Тази завист се засилва и се стига до отмъщения, ако партньорката е твърде добронамерена, твърде съвършена и прави твърде много. Това са същите онези мъже, които се превръщат в агънца пред жените, които съумеят да ги укротят." 
"Ясно е, че най-засегнати от промените в обществото са онези, които имат грандиозна представа за себе си, т.е. нарцистичните натури. Насилието представлява карикатура на себеутвърждаването. Те смятат, че за да бъдеш боец, е необходимо да биеш другите." 
"Дори и да не може да става дума за сравнение между онези, които имат инцидентни прояви на насилие, и психопатите, които удрят веднага щом се почувстват онеправдани и недоволни, всяко насилие срещу по-слабо същество е непростимо."


Част 1
Следва продължение...


По статията работи: Силвана Карачолова

Публикация от 05 април 2016