„Да е сита и богата годината...дай Боже дъжд”

Лятото е в разгара си, а с него идва и сушата. В старите традиции на българския фолклор са се изпълнявали обреди за измолване на дъжд, нужен за реколтата и против суша и градушка. Един от най-известните обичай за дъжд по нашите земи носи названията „Пеперуда” ,”Вай Дудула”, „Росоманка”, „Додола”.

Обичаят „Пеперуда” няма определена дата, но в старо време се е правил през „петровския месец” юни, сетне, според местните традиции, се е изпълнявал в периода между Великден и Петковден, на някои от Великите четвъртъци, на Св.Атанас-летни, на Св. Никола-летни, а и винаги, когато времето се засуши. Обичаят се е изпълнявал и на Лазаровден, но само в някои български краища (Южна Тракия).
В ритуала взимат участие момиченца между 12 и 13 годишна възраст, водени от   основното лице - Пеперудата (девойче-сираче или последното дете, родено в семейството). Според вярванията, такова дете можело да повлияе на боговете, от които зависят дъждовете. Понякога девойките играели голи и боси, покрити със зелени листа, клони и храсти, които покривали телата и лицата им. Друг път обличали момичето в стара женска риза, като покривали тялото с клонки от бъз, бръшлян и върба. В нейния дом или край реката окичвали главата ѝ с венец, на който закачали умъртвена жаба или кост от „незнаен гроб”, които са  символи на плодовитостта и водата. В някои селища на българомохамедани в Източните Родопи се допускало Пеперудата да бъде момче. 

След като всичко е подготвено, групата девойки тръгват по селото и обикалят от къща в къща, като изпълняват специални обредни песни и молитва за дъжд:
„Пеперуда лята през поле се мята
я дай Боже, я дай ситен дребен дъждец
да поникне просо, просо и пшеница”

[/userfiles/files/%D0%BF%D0%B5%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B0.jpg]


В дар групата момичета получават брашно, мас, боб, хляб, но никога яйца. След това дружките обхождат кладенци, извори и чешми и се отправят към реката, като там хвърлят зеленината и украсите на Пеперудата, оставят ги по течението на реката,а нея изкъпват, като се пръскат една друга. Обичаят завършва на обща трапеза, а жените, които водят обичая, изпичат баници и „пеперудников хляб”.
Пеперударските песни са част от старинните пластове на българския фолклор. В текстовете им е включен молитвеният рефрен „Дай Боже дъжд”

„Лет летела пеперуда Вай Дудулей, дай Боже дъжд
по ораче по копаче Вай Дудулей, дай Боже дъжд
да е сита годината Вай Дудулей, дай Боже дъжд
да е сита и богата Вай Дудулей, дай Боже дъжд..”
Обичаите за дъжд се запазват до средата на XX век , въпреки че търпят изменения във времето. Днес те се възстановяват по съборите и фолклорните фестивали.

По статията работи: Невена Вранчева

 

Публикация от 09 август 2016