Наричат Оскар Уайлд "царят на живота". Но всъщност е неповторима личност,  изпреварила своето време. Затова е така покъртително трагично творчеството на този гений.  Самата му съдба е един роман, завършил с ужасен драматичен край. Макар и живял само 44 години, той оставя на света огромно литературно наследство. Словото му, така изкусно и изтънчено, открива необятната, често парадоксална, противоречива, но и така нежна и свръхчувствителна душа". Аз събудих фантазията на моя век..." казва веднъж големият поет и минава през живота необикновен, ослепителен и великолепен като бог. И в духа на вечното му противоречие умира в абсолютна самота, в нечовешки условия в долнопробен хотел в Париж. Фигурата му е била толкова обаятелна и загадъчна, че дори и след смъртта му се разказват тайнствени неща за него. Един английски дипломат си спомня, че бил поканен на странна церемония - пренасяне на тленните останки на Уайлд от едни парижки гробища в други. Когато отворили ковчега, открили неговото съвършено запазено тяло. Но копаейки мократа пръст, гробарят изцапал белоснежното му чело с буца кал. Символично и тъжно, но непреходността на таланта му вечно ще живее в красотата, която е създал.
 
"За свое добро аз трябва да ти простя. Човек не може вечно да държи пепелянка на гърдите си, нито може всяка нощ  да става, за да сее тръни в градината на душата си."
  
"Най-висшият порок е да си повърхностен."
 
"Единствените хора, в чиято компания ще искам да бъда, са артистите и тези, които са страдали; тези, които знаят какво е Красота, и тези, които знаят какво е Мъка."
 
"Най-ужасното нещо на всеки затвор не е, че разбива сърцето ти - сърцата са създадени, за да бъдат разбивани - а това, че превръща сърцето ти в камък."
  
"Но въпреки това светът не може да разбере и оцени въображението; това е така, защото въображението е проявление на Любовта, а именно любовта и способността да обичаш е това, което отличава едно човешко същество от друго."
 
"Всички велики идеи са опасни."
  
"Изкуството започва там, където свършва Имитацията."
 
"Еснафството в живота не е неспособността да бъде разбрано Изкуството. Очарователни хора като рибарите, орачите, селяните и други подобни не разбират Изкуството, но в същото време са солта на земята. Еснафът е този, който поддържа и подпомага тежките, тромави, слепи механични сили на обществото и който не разпознава динамичните сили, когато ги срещне."
 
"Първото и най-важно задължение на една майка е да не се страхува да разговаря със своя син."
 
"Никой не може да прехвърли отговорността си върху някой друг. Отговорността накрая винаги се връща при своя истински собственик."
 
"Наглостта е прекрасна маска, с която да ходиш сред хората, но от време на време, когато си сам и нямаш публика, предполагам ти си принуден да свалиш маската, най-малкото за да можеш да дишаш. Иначе би се задушил..."
 
"Когато публиката казва, че едно произведение е съвършено неразбираемо, тя има предвид, че художникът е казал или сътворил нещо прекрасно и ново; когато го описва като възмутително неморално, има пред вид, че той е казал или сътворил нещо прекрасно и вярно."
 
"Ние сме наказани заради нашите самоограничения. Всеки порив, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и го отравя...Единственият начин да се отървем от изкушението е да му се подчиним."
 
"Всяко физическо и духовно превъзходство е белязано с фаталност - фаталността, която съпътства и несигурните стъпки на кралете в историята."
  
"Има едно-единствено по-лошо нещо на света от това да говорят много за теб и то е  да не говорят изобщо."
 
"По-добре е с нищо да не се отличаваш от своите събратя. В този свят печелят недъгавите и глупците. Те спокойно могат да си седят и да наблюдават представлението. И ако не познават победата, не познават и поражението."
 
"Да си естествен е поза, при това, знам го добре, поза, която  дразни хората повече от всички други."
 
"Съвестта и страхът са едно и също нещо, Базил. Съвестта е само другото име на страха, неговата фирма. Така е."
 
"Човечеството се отнася към себе си прекалено сериозно. Това е неговият първоначален грях. Ако пещерният човек е знаел как да се смее, Историята би била друга."
 
"За да си върне младостта, човек трябва просто да повтори безумствата си."
 
"Никоя жена не може да бъде гениална. Жените са декоративен пол. Никога нямат какво да кажат, но го казват очарователно."
 
" Мило момче, истински повърхностни са хората, които обичат само веднъж в живота си. Това, което те наричат вярност и преданост, според мен е само летаргия на навика или липса на въображение. Верността в любовта, както и последователността в мисленето са признание за безсилие."
 
"От всички художници, които познавам, очарователни като хора са се оказвали само бездарниците. Талантливите отдават всичко на изкуството и затова са напълно безинтересни. Големият поет, истински големият поет обикновено е скучен човек."
 
"Знаеш, че не съм привърженик на брака. Основният му недостатък се състои в това, че той изтръгва от човека егоизма. А неегоистичните хора винаги са безцветни. Липсва им индивидуализъм."
 
"А колкото до "разбития живот", според мен разбит живот е само онзи, чието развитие е спряно. Искаш ли да развалиш нечий характер, достатъчно е да започнеш да го преобразяваш."
 
"Да бъдеш добър, значи да живееш в хармония със себе си - отвърна бавно той, докосвайки столчето на своята чаша с тънките си бледи пръсти. - Противоречието настъпва тогава, когато си принуден да живееш в хармония с другите. Няма по-важно нещо от собствения живот."
 
"Единственият начин жената да направи от мъжа праведник е да му досади така, че той да загуби всякакъв интерес към живота."
 
"Човек може да се държи добре с ония, които му са безразлични. Но жената твърде скоро ще открие твоето равнодушие. А когато тя открие подобно нещо у мъжа, или се занемарява, или започва да носи много красиви шапки, за които плаща някой чужд мъж."
 
"Любовта живее чрез повторението, а повторението я превръща в изкуство. Освен това на всяка любов винаги се гледа като на първа. Смяната на обектите не пречи на искреността на чувството. Тя само го подсилва. Най-често животът ни подарява едно-единствено голямо преживяване и тайната е в това, да го повтаряш колкото е възможно по-често."
 
"Хората наричат безнравствени ония книги, които им посочват собствената им безнравственост."
 
„Една зимна утрин великанът се обличаше и погледна през прозореца. Той не мразеше зимата сега, понеже знаеше, че тя не е нищо друго освен спяща пролет и че цветята си почиват."
 
"Защото един сантиментален човек е просто човек, който иска да изпита лукса на чувството, без да плаща за него."
 
"Всички имитации в морала и в живота са пагубни."



По статията работи: Силвана Карачолова
 

Публикация от 03 февруари 2016