На Земята има няколко морски пещери, известни със своето синьо „сияние”.

Лазурната пещера, разположена на брега на остров Капри, е една от тези пещери. На входа ѝ се създава впечатление, че морската вода, с която е залята пещерата, свети в  ярък лазурен цвят. Това е възможно, благодарение на двата отвора в стената на пещерата, които се намират съответно над водата и под нея. Именно през тях в пещерата прониква слънчева светлина, която, преминавайки през водата и отразявайки се в бялото дъно, придава на водата синьо „сияние”.

[/userfiles/files/%D0%BF%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B81.jpg]

Необикновената пещера е била известна още на древните римляни, за което свидетелства римската скулптура на Нептун, намерена на дъното на пещерата. Съществува и версия, според която „сияещата” пещера е била посетена от император Тиберий, когато е пристигнал на о-в Капри.

В същото време местните жители наричат тази пещера Градола, в чест на едноименното пристанище, намиращо се в близост. Те се опитвали да заобикалят пещерата, защото вярвали, че я обитават вещици и чудовища.

А сред туристите пещерата добива популярност през 1830 г., след като я посещава немският поет Аугуст Копиш и я описва. Днес в Лазурната пещера всяка година идват няколко хиляди туристи.

Почти по същото време, когато и пещерата на о-в Капри, придобива популярност и Синята пещера от източната страна на хърватския остров Бишево. И нейната красота се дължи на отворите в стената и на слънчевата светлина.

[/userfiles/files/%D0%BF%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BE%20%D0%B1%D0%B8%D1%88%D0%B5%D0%B2%D0%BE.jpg]

Първоначално хърватската „синя” пещера е била достъпна само за гмуркачи, които са можели да проникнат в нея през единствения отвор, който е под водата. Но през 1884 г. е направен изкуствен вход за пещерата и от тогава започнали да я посещават туристи.

Интересно е също така, че Синя пещера има и на остров Малта и на гръцкия Мегисти.


По статията работи: Елена Нейчева
По материали от: nat-geo

Публикация от 29 октомври 2015