От храма до джамията. Спазването на правилата при посещение на религиозни места е символ не толкова на знание, колкото на уважение и удобен начин за избягване на остри погледи. При влизане в будистки храм трябва да си свалите шапката, ако имате такава. В тези храмове не трябва да влизате и с кожени вещи – чанти, колани и дори портфейли се оставят на съхранение. Най-строгите правила са в джамиите. Най-добре изберете дреха, която покрива краката, ръцете и раменете; в повечето случаи на жените трябва да им е покрита и главата. И ако нравите в Турция допускат влизането в джамия с тениска и по-дълги шорти (тесните или разголените дрехи по-добре ги забравете), то в страните с по-консервативни традиции дрескода е доста по-строг. Ако в куфара сте нямали място за пуританско облекло, то на входа на популярните за туристи джамии може безплатно да си вземете или да си купите на добре цена дълга дреха. Не трябва да забравяте, че в джамията, както и в индуистките и будистките храмове, може да се влиза само бос. Може да си оставите обувките в специални места за съхранение, някъде можете да ги вземете и със себе си или да ги оставите на някой местен да ви ги пази срещу няколко монети.

Тържествени случаи. Посещението на Виенската опера, на театрална премиера в Лондон или на тържествена вечеря на круиза е особено мероприятие. Формално етикетът не допуска волности, като тениски и скъсани джинси, но на практика дрескода не се спазва много строго. Дори Великобритания не е така придирчива към туристите, които са влезли на представление с ежедневни дрехи. Външният ви вид по-скоро ще бъде визуално доказателство за това, че сте турист; англичаните и австрийците предпочитат да посещават културните събития с облекло, по-подходящо на обстановката. По време на тържествени вечери на круизните лайнери е достатъчно да се придържате към стила „коктейл”; къси панталони, потници и сандали не са подходящи. Същото правило важи и при посещение на скъпи ресторанти. Да отидете на обяд или на вечеря с маратонки, джинси и спортни дрехи не е желателно, но на закуска дрескодът не е толкова строг. За посещение на театрални премиери, балове и благотворителни вечери в чужбина идеално подхожда вечерна рокля, смокинг или костюм. Помнете за сезоните: пролетта и лятото дрехите и обувките трябва да са по-светли, отколкото есента и зимата. Ако в поканата ви е посочен дрескод – white tie, black tie или lounge suit, задължително трябва да го спазвате, дори роклята и смокингът в багажа да ви затрудняват. Впрочем, при възникване на непредвидени подобни ситуации проблемът може да се реши с облекло под наем в съответната държава.

Бикини и топлес. В морските курорти трябва да обръщате внимание на табелките, висящи на входните врати на ресторантите, кафенетата и магазините. Те указват правилата в обекта. По правило, собствениците съветват да се въздържате от откровено плажно облекло: парео, джапанки, шорти и изрязани потници - те са уместни само на плажа. Това особено се отнася за скъпите курорти, разположени на Лазурния бряг и лигурийското крайбрежие на Италия, в САЩ и Латинска Америка. Европейската плажна мода, включително банските от две части, през последните години се пренесе и в мюсюлманските страни. Банските костюми могат да бъдат всякаква кройка и модел, но при условие, че ги носите на плажа към хотелите. От разходките по бански по брега, където се къпят местните жители, а също така и по плажовете, които са далеч от туристическите центрове, е по-добре да се откажете. В този случай по-добре облечете дълга тениска или туника. Да се печете без горнище на плаж в мюсюлманска и арабска страна или в Индия е забранено. Правилото се отнася дори за Дубай, което е най-демократичният курорт в Близкия Изток. Изключение правят само частните плажове към хотелите. В Европа нравите са по-свободни. В курортите в Испания, Италия, Гърция, Франция и Кипър е разрешено да се печете без горнище. А в Хърватска, Черна гора, България и други западноевропейски страни са разпространени нудистки плажове и къмпинзи. В Южна Америка може да се печете топлес практически във всички страни, а в САЩ това е най-разпространено във Флорида и Калифорния.

Култура на тялото. Bodyculture, или култура на тялото, е явление, разпространено в термалните и спа комплекси в някои западноевропейски страни, в частност Австрия, Германия, Словения, Финландия и Швейцария. Основният принцип е голотата. Посещението на сауна и басейн с бански костюм е забранено. Може да вземете със себе си само кърпа. Това обикновено е регламентирано с надписи още на входа. Правилото се спазва строго: ако не искате да си свалите банския, някой от служителите в комплекса ще ви накара да го направите. За чужденците, които са свикнали да смятат за част от културата по-скоро наличието на облекло, отколкото отсъствието му, bodyculture напомня сделка със собствената им скромност. Но правилата са си правила.

Личен опит

Андрей Жданов
Мениджър
Сблъсках се с bodyculture по време на отпуска си в Австрия. След карането на ски искахме да посетим местния спа център. На изхода от съблекалнята имаше охрана, който следеше всички да влизат без бански. Отначало, разбира се, се притеснявах. Но после стана ясно, че никой не го интересува моята голота. Много хора мислят, че такива бани се посещават предимно от развратни момичета и увиснали баби, но това не е така. Основно са младежи.

Александра Панфьорова
Писател
Отличителната черта на дрескода в Тел Авив е тази, че такъв няма. Но и тук можеш да се объркаш. Веднъж дълго се приготвях за посещение в скъп ресторант, избирах  бижута в цвета на лака, а местните красавици дойдоха да ядат скариди с джапанки и с морска сол в косата. И макар първия половин час да се чувствах твърде облечена, скоро това отмина. Както често се среща при южните морски нации, никой не гледа дрехите и можеш да си облечеш каквото искаш.


По дрехите посрещат: дрескод за пътешествия – част 1


 
По статията работи: Елена Нейчева
По материали от: nat-geo

Публикация от 26 август 2015