Ние никога не знаем на кого ще е необходима нашата помощ, а още по-малко знаем, кой ще ни се притече на помощ на нас самите в труден момент.

Вдъхновени сме от случка в живота на известния писател Франц Кафка, който веднъж не успява да подмине една искрена мъка.

Докато живее в Берлин, Франц Кафка всеки ден се разхожда в парка. Един ден там среща малко момиченце, което си било загубило куклата и плачело много силно. Кафка предложил да ѝ помогне в търсенето и да се срещнат на същото място на другия ден.
Разбира се, знаменитият писател не намерил куклата. Но затова пък донесъл писмо, което сам бил написал от нейно име. „Моля те, не тъгувай, че ме няма, - започнал да чете на глас писателят. – Отидох на пътешествие, за да видя свят. Ще ти пиша за всички свои приключения”. Следващите няколко седмици те се срещали в парка и писателят четял на момиченцето писма, в които куклата увлекателно описвала своето пътуване.

Скоро обаче туберколозата на Кафка се обострила и му се наложило да отиде на санаториум във Виена. Преди пътуването си, което се оказва последно за него, Кафка се срещнал с момиченцето и му подарил кукла. Тя изобщо не приличала на тази, която детето било изгубило. Но към нея имало бележка: „Пътешествията ме промениха”.


По статията работи: Елена Нейчева
По материали от: sguschenka
 

Публикация от 26 януари 2016