Само мързеливият не използва тази дума. Никой не знае какво означава, но всички я използват за евтини манипулации и за оправдание на безсмислените си, нелогични постъпки. Не, това не е думата „патриотизъм”, а много по-изтърканата „любов”.

След като са изчели стотици красиви истории и са изгледали стотици красиви филми, момичетата (впрочем и много момчета) си мислят,  че любовта е някакъв подарък от съдбата, който „неочаквано ще ни връхлети”, а за нас остава само да си седим спокойно и да чакаме кога. И ето – седят си и чакат. Носят се бавно по течението и си чакат. Заменят несполучливите отношения със също толкова несполучливи и чакат истинските. В един момент решават, че не могат да чакат повече, и трябва да търсят просто нещо „достатъчно удобно”.

Има обаче един важен момент, който много от нас пропускат. Има го в сладникавите цитати на велики личности и дори в някои холивудски мелодрами. Този детайл е прост по своята същност, но сложен за обяснение. Да опитаме. Любовта не е подарък, тя е награда, която трябва да си заслужиш. И не става дума за това да заслужиш обекта на любовта си. Той няма общо. Трябва да направиш всичко още преди срещата с него. Говоря за работата над себе си – дълга, трудна, пълна с грешки, разочарования и победи. Работа над себе си в психологически, морален, духовен, интелектуален и физически план. Развивайки себе си и кръгозора си, разширявайки кръгозора си, правейки изводи от грешките си, слушайки съветите на по-умни хора, четейки книги, ставайки по-добри, ние се учим да мислим критично, да виждаме истинските причини и затова да бъдем по-търпеливи към грешките на другите, по-дълбоко и фино да чувстваме, да съпреживяваме, учим се да бъдем по-гъвкави и интересни.

Преди да можеш да разбереш, да почувстваш, какво значи наистина любов, ти трябва първо да си способен на нея. Т.е. трябва много и дълго да работиш върху себе си, за да достигнеш това ниво в развитието си, когато ще можеш да оцениш дълбочината, многопластовостта, многообразието на всички оттенъци на това чувство, когато ще си готов да отдадеш себе си на това чувство, да отдадеш себе си на партньора; да разбереш какво означава на всички нива, как се изразява. Да усещаш другия като себе си. Всичко това е награда за работата върху себе си, над твоите грешки, за всичко разбрано, научено и преживяно.

Жалко е, че се задоволяваме с това, което имаме, за да не се напрягаме излишно. Живеем във време „тук и сега и, ако може, веднага”. Четем кратки текстове, често набързо. Зоната ни на комфорт е все по-широка, но не и по-добра, и все по-трудно е да намерим мотивация  да излезем от нея. Към това добавяме простото „ти на мен – аз на теб”. Отношенията са повърхностни, ако не на следващия ден, то след няколко месеца, когато страстта отмине, в крайна сметка не остава нищо и разбираме, че ни свързва само леглото. Просто ни е удобно и e като куфар без дръжка – тежко е да се носи, а ти е жал да го изхвърлиш. Всеки е бил в такива отношения. Някои дори неведнъж.

Струва ми се, че трябва да обясним на хората, че ставайки по-добри самите те, многократно повишават шансовете си да срещнат по-добър човек. Всеки мечтае да срещне половинката си с камара положителни качества, а забравя да оцени доколко тази картинка му съответства. Да подобриш себе си е работа, а хората не обичат да работят повече, отколкото трябва, и имат хиляди оправдания за това. А къде-къде по-просто е: стани интересен и ще срещнеш много интересни хора. Ясно е, че ще има и много шкарто, но по-често ще срещаш интересни хора и ще имаш какво да си говориш с тях.

Не, аз не давам рецепта за щастие, вечна любов и гаранции, че утре ще срещнете вашия принц или дамата на мечтите си, но мога да ви уверя, че ако не работите върху себе си, дори да срещнете мечтата си, ще ви се наложи доста да се потрудите, за да не ви отмине тя. Опитите ми да науча приятелите си на тези неща тотално се разбиваха в стените на зоната им на комфорт. Те се съгласяваха с мен, но нищо не правеха по въпроса. Темата им е неудобна, всички разбират, че трябва, но никой открито не признава, че не може да победи собствения си мързел и закостенялост. Единият продължава да стои в обречени отношения, които, дефакто, вече са приятелски, вторият продължава да търси любовта по клубове и барове, без да се отказва от секса за една нощ. Рутината и постоянството те карат да се отпуснеш, струва ти се, че така ще бъде винаги, че винаги има много време за всичко. Ние си живеем в спокойното постоянство на дните си, без дори да си помислим да спрем, да се огледаме, да анализираме, да се вслушаме в себе си. Ако ни предстои отпуск, дори и там по-скоро ще си организираме алкохолна суета, шопинг и екскурзии, отколкото да останем на някое красиво място насаме със себе си дори за няколко часа.

Мечтата на всички ни е да ни обичат такива, каквито сме. Това е като мечтата да спечелиш от лотарията, без да си си купил билет. Могат да ни обичат такива, каквито сме, но за тази цел трябва да знаем какви сме, т.е. да познаваме себе си, а това е по-сложно, отколкото си мислим, и тази фраза вече губи своето очарование и лекота. Ние съзнателно опростяваме нещата. Нека опитаме да не правим това!

До нас в този момент са именно тези хора, които заслужаваме на този етап от живота си.


По статията работи: Елена Нейчева
По материали от: lady.tut.by

Публикация от 12 май 2016