"Когато бях на шест години, мечтаех да стана готвач; на седем - Наполеон. Оттогава насам амбициите ми непрекъснато растяха, а заедно  с тях и моята мегаломания. Сега искам да бъда единствено Салвадор Дали, нямам по-голямо желание от това."
   Изключителната му любознателност, горещият ум и пламенност още от ранна възраст се отразяват в картините му. С удивителна лекота Дали "флиртува" с всички течения в изкуството, провокира с идеи, форми, цветове, разголва фантазията си и дори уродливото при него е въпрос на естетика и някаква мистериозна тайнственост. Едва на двадесет години творбите му вече се отличават със зрялост и самобитен генетичен код. Самоуверен и екстравагантен, Дали скоро възбужда интереса на сюрреалистите със своите сексуални и еротични алюзии. И скоро, освен срещите с колегите художници, в неговия живот  влиза една личност, която се оказва онова откровение, което художникът чакал вече толкова време. Гала – образът, въплъщение на неговите фантазии, на загадъчните женски фигури по платната му до този момент. Дали я описва така в книгата си "Тайният живот на Салвадор Дали": "Нейното тяло все още имаше детско излъчване. Извивките на раменете ѝ, както и подбъбречните ѝ мускули притежаваха онази някак неочаквана атлетична изопнатост на девойка. Кръстът ѝ, от друга страна, беше невероятно подчертан и женствен и служеше като една изключително изящна връзка между своенравната, жизнена и горда крехкост на горната част на тялото ѝ и нейните много фини задни части, които открояваха прекомерно тъничката талия и така изглеждаха още по-привлекателни."

[/userfiles/files/%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%80%20%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8%202.jpg]

   Гала е с десет години по-възрастна от Дали и тогава е съпруга на известния френски поет Пол Елюар. Имат дъщеря, Сесил, но никога не приема ролята си на майка и през целия си живот страни от детето.
   По това време Дали преживява нещо повече от сърдечно приятелство с Лорка. Двамата младежи горещо ги свързват естетическите търсения, страстта към естетически открития. Но много скоро Лорка е обладан от любовни чувства към младия каталунски художник, което отключва у Салвадор сериозни душевни терзания. Способността на Дали да съчинява всякакви истории до голяма степен ограничава възможността да разберем какво наистина се е случило между двамата. Но неоспорим факт е, че Дали не е имал богат опит с жените - до края на живота си е твърдял, че е бил девствен до запознанството си с Гала.

[/userfiles/files/%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%80%20%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8%203.jpg]

   Съдбовната среща между Гала и Дали е съпроводена от изблик на необуздана лудост. Оплетен в постоянна екзалтация, всеки път, щом понечвал да ѝ каже нещо, изпадал в безумен смях. Когато тя си тръгвала, той се свличал на земята в разтърсващи конвулсии още преди Гала да успее да се обърне. И тя решава да сложи край на това и му предлага да се срещнат. Разхождайки се покрай скалите, Дали някак си успява да обуздае истеричния си смях, но най-трудното за него е да ѝ каже, че я обича между два невротични изблика. И като добавим стряскащата близост на магнетичното ѝ тяло, той стоял като онемял: "И победите си имат лица, помрачени от смръщвания. Ето защо по-добре да не се опитвам да променям нищо! Бях на път да я докосна, да обвия ръка около кръстта й, когато - с леко, колебливо протягане, за което ѝ трябваше да събере цялата си душевна сила - Гала хвана дланта ми и я стисна. Това беше моментът да се разсмея и аз наистина се разсмях в изблик на нервност, подсилена от мъчително съжаление, което предварително знаех, че ще изпитам заради досадната неуместност на моята реакция. Но вместо да се почувства засегната от смеха ми, Гала го прие с радостна възбуда. Защото - с усилие, което сигурно е изисквало нечовешка сила - тя отново успя да стисне ръката ми, дори още по-здраво от първия път, вместо да я пусне с презрение, както би направил всеки друг на нейно място. Със свръхестествената си интуиция Гала разбра точния смисъл на моя смях, иначе толкова необясним за всички останали. Тя знаеше, че този мой смях нямаше нищо общо с обичайния "високомерен" смях. Не, смехът ми не беше израз на резервираност - той беше израз на фанатизъм. Моят смях не беше и лекомислие - той беше катаклизъм, бездна и страх. И от всички други ужасяващи изблици на страх, които тя беше чула вече от мен, този - като израз на моята почит към нея - беше най-катастрофалният, това беше смехът, който ме хвърли на земята, право в нозете ѝ, и то от такава висота! Тя ми каза: "Милото ми момченце! Ние никога няма да се отделим един от друг."

[/userfiles/files/%D1%81%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%80%20%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8%205.png]

   Дали дава своето фройдистко обяснение за тази невероятна любов, която обгръща цялото му творчество, целия му живот и чийто край поставя единствено физическата смърт: "Тя беше предопределена да стане моята Градива - тази, която води нещата напред, моята победа, моята съпруга. Но за целта трябваше първо да ме излекува и тя наистина успя да го направи...само и единствено чрез хетерогенната, несломима, неизмерима сила на женската любов, насочвана от една вродена проницателност, която беше толкова безпогрешна, толкова чудотворна, че по дълбочина на замисъла и по практически резултати превъзхождаше и най-амбициозните постижения на психоаналитичните методи...Ето така Гала ме отказа от моето зло, излекува ме от моята лудост. Благодаря ти! Искам да те обичам! По-късно се ожених за нея. Симптомите на моята истерия изчезваха един по един, сякаш по някакъв магически начин. Аз отново взех нормално да владея своя смях, усмивки, жестове. Ново здраве, свежо като роза, започна да цъфти в сърцевината на моя дух."
   Легендарната среща с Гала променя неговия свят из основи. Постепенно тази невероятна жена добива надмощие над художника, изразяващо се и в сексуалните промени и душевни трансформации. Те изобилстват в творчеството на Дали - "твърдите" и "меки" образи, на места противопоставени или взаимно допълващи се. За него сексуалното желание е не по-малко загадъчно, а любовта е еротична симбиоза от душа, дух и тяло.
   Дали не присъства на първата си изложба в Париж - през 1929 г. двамата лудо влюбени избягват за Барселона и Ситис. Там се отдават на сладострастен меден месец, ангажирал единствено възпламенените им тела.
   Следва разрив с бащата на Салвадор, породена от една цветна литография с религиозно съдържание, която направо потриса възрастния човек. Той казвал на всички: "Не се притеснявайте. Той изобщо не умее да се оправя, не може даже един билет за кино да си купи сам. Най-много след седмица ще се върне във Фигерат, покрит с мръсотия, и ще ме моли за прошка." Но баща му не взима под внимание един решаващ факт - Гала и нейната сила, влияние и проницателност. И вместо да се върне омърсен, Дали се връща се връща триумфиращ, с блясък и величие, покрит със слава и успехи. Връща се като герой: "Героят е човек, който се противопоставя на властта на баща си и успява да я преодолее."
    Доста пикантна е и единствената среща между Дали и Фройд - двамата велики мъже се срещат в Лондон през 1938 г. Художникът показва на професора своята "Метаморфоза на Нарцис" и след това рисува черепа му като черупка на охлюв. Дали е покорен от психоанализата и личността на нейния създател: "Теориите му са вид алегория, предназначена да илюстрира определена форма на въздържание, както и да разпръсква безчетните нарцистични миризми, които лъхат от всичките ни чекмеджета. Единствената разлика между безсмъртната Гърция и настоящата епоха е Зигмунд Фройд, който откри, че човешкото тяло - абсолютно неоплатонично през Гръцката епоха - днес е пълно с тайни чекмеджета, които могат да бъдат отваряни само от психоанализата." От своя страна, Фройд е хипнотизиран от магнетичния чар и харизмата на каталунеца и възкликва: "Този луд испанец с горещите очи."
   Гала и Дали са неразделни - тя го съпровожда навсякъде, пази го от всичко, всички и най-вече от самия него. Тя е с кралско присъствие в неговите картини. Там можем да я открием като "най-необикновеното същество, което човек изобщо някога може да срещне, суперзвездата, която в никакъв случай и при никакви обстоятелства не бива да се сравнява с Калас или Грета Гарбо, защото такива като тях се срещат достатъчно често, докато Гала е невидимо създание, антиексхибиционистка в най-съвършена форма. В случая със Салвадор Дали може винаги да откриете двама ръководители - единият от тях е моята съпруга, Гала, другият е Салвадор Дали. Салвадор Дали и Гала са единствените две същества, които са в състояние с математическа точност да смиряват или стимулират моята свещена лудост."

[/userfiles/files/%D1%81%D0%B0%D0%BB%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%80%20%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B8%207.jpg]

   Тяхната всепоглъщаща, изцеляваща, вдъхновяваща и неразрушима любов продължава през целия им съвместен живот. Дори и с няколко извънбрачни връзки, които са последица от интимни проблеми на Дали, и за които той знае и даже дава разрешението си, Гала остава сърцевината, музата, неговото равновесие, неговият лек, творчески извор и смисъл. За художника любимата му е  материя и дух, небесното и земното, тайнството и мистерията, безкрайността и същевременно ограничението на смъртта: "...Но какво всъщност е небесното? Гала, ти си реалност."
   На 10 юни 1982 г. Гала умира. Дали изпада в пагубна екзистенциална криза - обзема го ужасяващо безсмислие и нежелание за живот. Решава бавното си самоубийство и постепенно започва да обезводнява организма си. След две години, през 1984 в неговата спалня в замъка Пубол избухва пожар  по странни , мистериозни обстоятелства и причините така и не се изясняват. Но Дали, дори с мъчителни изгаряния, продължава земния си път до 23 януари 1989 г. На този ден сърцето му спира и завинаги затваря очите си един гигантичен гений. Често неразбран, шокиращ, нарцистичен, мегаломанен, Салвадор Дали е сред незабравимите явления на нашето време, чието брилянтно творчество открехва вратите към мъдростта и екзотиката на невидимите светове: "Аз не съм клоун! Но в своята наивност това чудовищно общество не вижда кой всъщност се преструва на важен и сериозен, просто за да прикрие по-добре своята лудост. Никога няма да спра да повтарям: аз не съм луд. Моята проницателност е достигнала такава острота и сила, че в цялото това столетие не се е раждала по-внушителна или по-изумителна личност от мен; и като изключим Ницше /който обаче в крайна сметка полудява/, дори и в следващите векове няма да се роди достоен за моето мъжество конкурент. Самите ми картини го доказват."


По статията работи: Силвана Карачолова

Публикация от 29 февруари 2016