Всички особени модели на поведение са психологическа защита от душевни рани. Това са изработени с години стратегии на поведение, които позволяват относително спокойно да съществуваме на света, без да бъдем цялостни личности.

Сега мога да кажа със сигурност, че човек може да се промени. Човек наистина може да се промени. Но само при едно условие (четете внимателно!) – КОГАТО САМ ГО ПОИСКА.

Вие може би си мислите, че ще станете този мотиватор, за когото, заради когото и въпреки когото човекът до вас ще поиска да се промени? Не се заблуждавайте. Влиянието ви е точно колкото на времето отвън. Към вас могат да се приспособят, да вземат чадър в случай на буря, но да си променят убежденията, а още повече структурата на личността заради облаците отвън? Вие да не сте се побъркали?

Но виж, ако самият човек вече не го устройва по време на дъжд да му е тъжно, а в горещината да страда... Когато на самия него му омръзне да е дълбоко нещастен, неуспешен и животът му да се развива в грешната посока... Или пък ако насън го осени прозрение  „по дяволите тъпото ми съществуване”... Е тогава вече всичко е възможно.
Но вие ще сте далече от епицентъра на взрива... И по-добре да сте... Защото да си признаеш „аз съм си виновен за всичко в живота” е много трудно изпитание. По правило, човекът до нас е виновен за всички неудачи... Докато човекът не измине дългия път до прозрението от кого започват всички беди... Ако поиска, разбира се.

Доналд Уолш пише, че „най-доброто, което можем да направим за един човек в любовта, е да му предоставим голяма порция от него самия”. Това не е злоба, не е мъст, не е „да видиш сега какво е без мен”. Това е спокойна убеденост, че всеки човек има право да бъде такъв, какъвто е и да притежава това, което има. Дори фактът, че временно сте двойка, не ви дава право да променяте другия .

Ние отговаряме само за себе си. Раждаме се сами и си отиваме сами. Всеки от нас има собствен живот и предназначение.
Вашата воля се разпространява само върху собствения ви живот. И не трябва да си мислите, че сте Господ, като се опитвате да влияете на съдбата на другия. Оставете го на мира, заемете се със себе си.

Психолозите имат един принцип: не решавайте проблемите на клиента без да ви е помолил за това. И вие трябва да следвате това златно правило – не трябва да се бъркате там, където не са ви искали мнението. Подчертавам, всеки зрял, психически здрав (а не е ваша работа да съдите за здравето му) човек е в състояние да се оправи с проблемите си или да поиска помощ, ако не може да ги реши.

Станете творец на собствената си съдба – това е най-доброто, което можете да направите в живота. Ако някой трябва да се промени заедно с вас, това ще се случи. Вие ще станете мотиватор със собствената си реализация. Ако вашият път не привлича човека до вас, не го вдъхновява, пак добре – очевидно той има свой собствен път. А до вас ще вървят тези, чиито пътища са близо да вашия.
 
По статията работи: Елена Нейчева
По материали от: cluber

Публикация от 17 ноември 2015