Село Стоб се намира в западните поли на Рила, на входа към долината на река Рилска  и Рилския манастир. То е наследник на древния тракийски град Стоби, който е бил  унищожен при наводнение. Градът е бил крепост и е включен за пръв път в Българската  държава от хан Крум в началото на IX век. През 1190 година българските войски отново побеждават византийците, но през 1254 г. Йоан ІІІ Дука Ватаци присъединява Стоби към Никейската империя . Градът е присъединен за пореден път към България по времето на Иван Александър (1331-1371), а в местността Църквището е открит кръст с надпис от 1373 г. Въпреки древната си история, селището днес не е толкова популярно, колкото намиращия се в непосредствена близост до него природен феномен – Стобските пирамиди. Хората, които вече са били там, казват, че те по нищо не отстъпват на Мелнишките пирамиди по размери, но ги превъзхождат по живописност и Стобските пирамиди представляват отделни скални монументи. Оцветени са в жълто-кафеникав цвят. Всеки от тях има разнообразна форма и големина. Най-големите достигат до 10-12 метра височина, а най-често срещаната форма сред тях е конусовидната. На върха на всяко скално образувание сякаш е поставена каменна шапка. От северния склон на рида е възможно да се разгледат по-добре, защото са на по-голямо разстояние помежду си. От южната страна на рида са много по-гъсто разположени. Образували са се векове наред. Рила е била покрита от ледници. Пръстта,  която е покрила планината е лесно ронима и от ерозията и изветряването на материала са се образували формите на днешните пирамиди. Дори днес поройните дъждове и ветрове действат, рушат и оформят нови образувания. До пирамидите може да се стигне по два пътя. Единият е през самото село. Началото на пътеката започва от църква „Св. Прокопий”. Тази църква е единствената в България, която носи името на този светец. Другият път е от Рилския манастир до върха, където  са пирамидите. Там е изградена екопътека, която може да се премине за около час. По време на разходката се виждат от всички страни чудатите скални феномени. 
Както за всяко селце, и тук има легенди. Една от тях разказва, че преди много години в местността се готвила сватба, за която майката на булката не била съгласна. Тя  проклела дъщеря си, щом целуне свекърите, всички да се вкаменят. Местните жители пък имат своя „сватбена легенда”, която звучи малко по-различно: Младоженците живеели в разположеното по-горе село Б. Като настъпил денят, всички сватбари тръгнали съм село Стоб, защото само там имало черква, в която младите могат да се врекат. Но булката била толкова неземно красива, че похотливи мисли обзели кума. Той не се сдържал и понечил да я целуне. В този миг всички се вкаменили завинаги. И сега се виждат верижно разположените скални монументи, които могат да се оприличат  на вкаменените тела на сватбарите. Друга легенда разказва за невъзможната любов  между българско момиче и турско момче. Влюбената девойка не могла да понесе неодобрението на родителите си и се хвърлила от скалите. На това място възникнала скалната пирамида, на която днес казват „Невестата”.

Публикация от 11 септември 2014