Природата е най-добрият архитект, инженер и дизайнер. Е да, не работи толкова бързо: за създаването на един шедьовър отиват милиони години.
Ето десет от тези чудеса на природата, събрани от The Guardian

10. Ледените пещери Менденхол (Аляска, САЩ)

[/userfiles/files/%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D0%BF%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%B8.jpg]


Те се намират в сърцето на 19-километровия ледник Менденхол, наречен така в чест на физика Томас Менденхол. Всяка година леденият масив, разположен близо до столицата на Аляска Джуно, намалява, заради глобалното затопляне.

9. Шоколадовите хълмове (Филипини)

[/userfiles/files/%D1%88%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%20%D1%85%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B5.jpg]


Тези необикновени геоложки образувания наподобяват по форма дупчици на къртица. На 50 кв.км има до 1776 такива хълмове. През сухия сезон тревата, която покрива склоновете им, придобива шоколадовокафяв цвят. Оттук и „сладкото” име.

8. Водопадът Хелмкен

[/userfiles/files/%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%82%20%D1%85%D0%B5%D0%BB%D0%BC%D0%BA%D0%B5%D0%BD.jpg]


141-метровият водопад Хелмкен (четвърти по височина в Канада) се спуска от края на скалата в широка каменна чаша, заобиколена от борове. Леденият конус, който замръзва през зимата, може да достига 50 м във височина.

7. Каньонът на река Тара (Черна гора)

[/userfiles/files/%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D0%BD%D1%8A%D1%82%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0%20%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0.jpg]


При максимаална дълбочина 1300 м каньонът на река Тара е най-дълбокият речен каньон в Европа. За сравнение, средната дълбочина на Големия каньон в САЩ е 1600 м. Така че Тара почти не отстъпва. На дължина достига 82 км.

6. Пещерата Бенагил (Португалия)

[/userfiles/files/%D0%BF%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D0%BB.jpg]


Тази необикновена пещера се намира само на 150 м от централния плаж на рибарското селище Бенагил. Но до нея може да сестигне само по вода.

5. Реката Каньо Кристалес (Колумбия)

[/userfiles/files/%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0%20%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BE-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%81.jpg]


За няколко седмици в годината, в периода между септември и ноември, река Каньо Кристалес се превръща във „водна дъга”. Този ефект се създава от червените водорасли Macarenia clavigera, които в края на лятото стават особено ярки.

4. Пещерите Уайтомо (Нова Зеландия)

[/userfiles/files/%D0%BF%D0%B5%D1%89%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D1%83%D0%B0%D0%B9%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BE.jpg]


Този „природен планетариум”, населен с многобройни светулки, е открит преди почти 130 години. През 1887 г водачът на местното племе маори Тан Тиноро и британският изследовател Фред Мейс доплували дотук на самоделен сал. От 1889 г. „светещите пещери”  станали място с голям поток от туристи.

3. Езерото на медузите (Палау)

[/userfiles/files/%D0%B5%D0%B7%D0%B5%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%BE%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5.jpg]


Соленото езеро в архипелага Скалисти острови е отделено от океана с ивица суша, широка 200 м. Водоемът с размер 460 м на 160 м се е образувал преди  12 хил. години след размествания на земната кора. А негови заложници станали медузи. Сега Езерото на медузите се населява от милиони от тези същества. Всички те са от вид, безопасен за човека.

2. Сенотe Ик Кил (Мексико)

[/userfiles/files/%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%B5%20%D0%B8%D0%BA%20%D0%BA%D0%B8%D0%BB.jpg]


Терминът „сеноте” идва от езика на маите, където означава „източник”. Сега с тази дума назовават естествени вдлъбнатини, които се образуват в резултат на пропадане в карстови пещери. Сенотето Ик Кил, което се намира по пътя към древния град ЧиченИца, представлява кръгла каменна шахта с дълбочина 26 м. На дъното ѝ има езеро, дълбоко 40 м.

1. Течението Салстраумен (Норвегия)

[/userfiles/files/%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE%20%D1%81%D0%B0%D0%BB%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD.jpg]


Всеки ден в тесния пролив до градчето Боде набира сили Салстраумен – едно от най-мощните приливни течения в света. 400 млн куб. м вода се носят със скорост до 37 км/ч по пролива с ширина 150 м, като създават водовъртежи с диаметър над 10 м. И това четири пъти в денонощието.
 
 
По статията работи: Елена Нейчева

Публикация от 12 ноември 2015