Ремарк пише за изгубеното поколение, което не намира мястото си сред хората, които не са преживели ужасите на войната. Войната в неговите романи е страшна, пречупва волята, вярата и съдбата на човека. А любовта е страстна, всепоглъщаща и пронизваща целия живот. Такава любов е способна да излекува най-жестоките рани, нанесени на човека от човек.

Най-добрите цитати от книгите „Трима другари”, „Триумфалната арка”, „На западния фронт нищо ново” и „Живот назаем”.

Не е важно колко често се виждате – важно е какво означават за вас тези срещи.

„Не, - бързо каза той. – Само не това. Да останем приятели? Да си направим малка градинка върху застиналата лава на угасналите чувства? Не, това не е за нас с теб. Това може да се случи след дребни флиртове и то пак ще е фелшиво. Не може да се опетнява любовта с приятелство. Краят значи край!”.

Никой човек не може да ти стане толкова чужд, колкото този, когото някога си обичал.

Какво може да даде един човек на друг, освен капка топлина? И какво може да е по-важно от това? Само не допускай близо до себе си никого. Ако го допуснеш, ще искаш да го задържиш. А в живота нищо не може да бъде задържано.

Защо днешната младеж е толкова странна? Ненавижда миналото, презира настоящето, а бъдещето ѝе безразлично. Едва ли това ще доведе до нещо добро.

Човешкият живот е твърде дълъг за една любов. Просто твърде дълъг. Любовта е чудесна. Но винаги на единия от двамата му става скучно. И другият остава празен. Застива и чака... Чака нещо като безумен...

Любовта няма нужда от обяснения, а от постъпки.

Всяка любов иска да бъде вечна. В това се състои и нейната вечна мъка.

Жената от любов поумнява, а мъжът оглупява.

Само когато окончателно се разделиш с някого, започваш истински да се интересуваш от това, какво се случва с него. Това е един от парадоксите на любовта.

Само нещастният знае какво е щастие. Щастливият усеща радостта от живота като манекен: само демонстрира тази радост, но тя не му е дадена. Светлината не свети, когато е светло. Тя свети в тъмното.

За щастието може да се говори около пет минути, не повече. Няма какво друго да кажеш, освен че си щастлив. А за нещастието хората могат да говорят по цели нощи.

Самотата се понася по-лесно, когато не обичаш.

Не е срамно да се родиш глупав. Срамно е да умреш такъв.

„Все още нищо не е загубено, - повторих аз. – Окончателно губиш някого само когато умре.”

Разумът е даден на човека, за да разбере, че с единия разум само не може да се живее.

Който иска да задържи някого, той го губи. Който е готов с усмивка да пусне другия, него се стараят да задържат.

Струваше ми се, че жената не трябва да казва на мъжа, че го обича. Нека за това говорят нейните сияещи, щастливи очи. Това е по-красноречиво от всякакви думи.

Жената трябва или да я боготвориш, или да я оставиш. Всичко останало е лъжа.

Аз стоях до нея, слушах я, смеех се и си мислех: колко е страшно да обичаш жена и да си беден.

Казват, че най-трудни са първите 70 години. След това нещата се оправят.

Разкаянието е най-безполезното нещо. Нищо не може да се върне обратно. Нищо е може да се поправи. В противен случай всички бихме били светци. А животът няма за цел да ни направи съвършени. На съвършените мястото им е в музея.

Принципите трябва да се нарушават понякога, иначе няма никаква радост от тях.

По-добре да умреш, когато ти се живее, отколкото да доживееш момента, в който ти се иска да умреш.

И каквото и да се случи с вас, нищо не приемайте много навътре. Малко неща на света са наистина важни за дълго време. 


 
По статията работи: Елена Нейчева
По матриали от: kefline 

Публикация от 02 юли 2015