Пловдив - европейска столица на културата и още нещо
Пловдив е град на над 8000 години, чието минало може да се проследи от праисторията до наши дни.[/userfiles/files/A%20view%20from%20the%20top.jpg] Първите неолитни поселения в границите на днешния град започват от VI хилядолетие пр.н.е. а от каменно-медната епоха (IV-III хилядолетие пр.н.е.) животът в града не е прекъсвал, което го нарежда сред най-древните постоянно обитавани градове в света. Запазени и консервирани са древни паметници като античния театър, римския одеон, агората (римския форум), римския стадион, късноантична сграда „Ейрене“, епископската базилика, малката базилика и други. Античният театър, погрешно известен и като Амфитеатъра, е най-голямото постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността в България. Построен е в края на I век, по времето на римския император Домициан. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театронът е разчленен на два ранга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3500 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи. Театърът е проучен археологически от ст.н.с. Лилия Ботушарова, консервиран и реставриран под ръководството на арх. Вяра Коларова в периода 19681984 г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал.Римският одеон е реставриран през 2004 г. Построен е през II-V в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. В действителност сградата е строена като булевтерион – седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда.
[/userfiles/files/the-old-town.jpg]

Римският форум от времето на император Веспасиан през I в. и доизграден през II в. се намира до днешната Централна поща в град Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол. Форумът е бил средоточие на административния, икономическия, културния и религиозния живот на античния град. Провеждали са се събрания, дебати, празници, държавни дела. Комплексът има почти квадратен план с размери 143 X 136 m.[97]Античният стадион е най-значителният паметник на античния град. Разположен е между източния склон на Сахат тепе и западния склон на Таксим тепе, в рамките на укрепения античен град. Простира от днешния площад „Римски стадион“ до площад „Каменица“ – стълбичките със статуята на Мильо. Построен е през II в. по времето на император Адриан, по модел на Делфийския стадион. Стадионът има дължина приблизително 240 m и широчина 50 m. Дължината на пистата е един римски стадий (около 600 римски стъпки). Съоръжението е побирало до 30 000 зрители, които са наблюдавали спортни състезания – Питийски, Александрийски и Кендрисийски игри. Понастоящем се виждат северната дъга на стадиона с 14 реда седалки, засводеният северен вход (сфендона), подземна улица и част от пистата.[98]Археологически комплекс „Ейрене“ се намира се в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната улица в подлез „Археологически“. Комплексът представлява останки от представителна сграда, строена през IIIIV в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. Съществуват няколко версии коя е Ейрене, изобразена на подовата мозайка в представителната зала на богатия дом: името на собственичката, името на тракийската богиня Ейрене (мир) или Ейрене – християнското име на Пенелопа, девойка от гр. Мегадон, приела християнството през II в. В представителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения.На хълма Небет тепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през XII век пр.н.е. в прераства в древнотракийския град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец, са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж. Стражите са си осигурили достъп до водата на река Марица от крепостта по едва забележими врязани в лицето на стръмната скала стъпала. „Главната“ е основната пешеходна зона в центъра на град Пловдив с множество забележителности и е най-дългата пешеходна зона в Европа – 1750 м. Паркът „Цар Симеонова градина“ е основан от Люсиен Шевалас през 1862 г. и е в самото начало на централния комплекс. Много пловдивчани и гости на града се радват на поддържаните зелени площи, като в самия парк се намира една от атракциите – „Пеещите фонтани“, любимо място през летните горещини. Самата улица започва от площад „Централен“ пред сградата на Централна поща и продължава с една от емблемите на града – фонтанът „Копчетата“ (кръстен на седалките около фонтана), който вечерно време се осветява и създава неповторима атмосфера. По продължение на „Главната“ от двете и страни стоят прекрасни старинни сгради от края на XIX век с множество модерни магазини. Има голям брой павирани разклонения и пешеходни зони, като например Капана и резерват „Старинен Пловдив“. Централната улица е разделена на две части от малкия площад „Римски стадион“ (Джумаята), като под него се намира едноименният реставриран старинен комплекс. В близост са Старият град със запазена възрожденска архитектура, множество археологически разкопки и уникалният Античен театър..Квартал КапанаКапана е арт-квартал, културно и занаятчийско средище и пешеходна зона в същинския център на Пловдив. Състои се от плетеница от малки еднотипни улички, носещи имената на различните занаяти, които са се практикували в дюкяните по тях. Капана е единствения по рода си „квартал на творческите индустрии“ в България.Пловдивските тепетаПловдивските тепета – тепето с часовниковата кула (Сахат тепе или още Данов хълм), тепето на изворите (Бунарджик) и тепето на духовете (Джендем тепе или Младежки хълм), през 1995 г. са обявени за природно-защитени територии. Тепето на духовете има надморска височина (кота терен) 307 m. В центъра на града се намират „Цар Симеоновата градина“ и „Дондуковата градина“, които са сред първите паркове в България.Пеещите фонтаниЕдно от любимите места на хората в сърцето на Пловдив – Пеещите фонтани, са с чисто нова визия. Новият облик на Голямото езеро/Пеещите фонтани/ е такъв, че да се доближава максимално до своя някогашен първообраз, но представя и съвсем нов и модерен мултимедиен спектакъл. След падането на мрака фонтаните се осветяват, зазвучава музика и в ритъм с нея водните струи и цветовете се променят. Мелодиите са предимно класическа музика, популярни от миналото български хитове и познати танго мотиви. Част от фонтаните се намират извън големия басейн и през топлите дни са любимо място за игра на децата. В град Пловдив има множество показатели за наличието на Религиозен туризъм в града.

  • =10.5ptКатедрален храм “ Свето Успение Богородично
  • =10.5ptХрам “Света Петка Нова
  • =10.5ptХрам Свети Свети Константин и Елена”
  • =10.5ptХрам “Света Неделя”
  • =10.5ptМетрополитски храм “ Света Марина”
  • =10.5ptХрам “Свети Николай”
  • =10.5ptХрам “Свети Димитър Солунски”
  • =10.5ptХрам Свети “Иван Рилски”
  • =10.5ptХрам “Света Троица” 
  • =10.5ptХрам Свето Преображение Господне”
  • =10.5ptХрам “Свети Георги”
  • =10.5ptХрам “Света Петка”
  • =10.5ptХрам Св. св. Кирил и Методий и Свети Александър Невски
  • =10.5ptКатолическа катедрала “Св. Лудвиг”
  • =10.5ptКатолически храм “ Дева Мария Лурдска”
  • =10.5ptЕвангелска съборна Църква
  • =10.5ptАрменска апостолическа църква
  • =10.5ptДжумая Джамия
  • =10.5ptИмарет Джамия
  • =10.5ptПловдивска синагога

 Инициативата „Европейска столица на културата“ е сред най-престижните и популярни европейски културни събития. Замислена е с цел да допринесе за сближаването на европейските народи.Решение за нейното осъществяване е взето през юни 1985 г. от Съвета на министрите на културата на Европейския съюз по инициатива на Мелина Меркури. В периода след 1985 г. повече от 40 града са избрани за титлата „европейска столица на културата“ – от Стокхолм до Генуа, от Атина до Глазгоу, от Краков до Порто.Събитието може да донесе огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение в рамките на самата година и след това. То е уникална възможност за обновяване на градовете, за промяна на представата за тях и за тяхното популяризиране в европейски и международен план. Силно се вярва, че ECoC значително увеличава социалните и икономическите ползи, особено когато събитията са вградени като част от дългосрочна стратегия за развитие на градовете и околностите[1]. По изчисления на някои предишни успешни столици всяко евро, инвестирано в събитието, може да генерира печалба в размер между 8 и 10 евро. Така събитието може да допринесе за растежа и заетостта.Европейските столици на културата могат да дадат ценен принос за социалното включване и диалога между културите.   

Публикация от 03 октомври 2019
Автор Данаил Цветков