Хулиганството в модата не противоречи на идеала за женска красота.
„Ние живеем в поп свят, а аз съм поп дизайнер в него, също както моят кумир Анди Уорхол е бил поп артист. Това са правилата на играта и те ме устройват”, - казва 40-годишният американец.
След смъртта на краля на провокацията в модата Франко Москино през 1994г., начело на марката застава вярната му помощничка Росела Джардини. С годините хулиганството намалява, силуетите стават по-елегантни, нещата – по-прецизни, а клиентките – по-възрастни. От игра с класиката Moschino преминава към истинска класика. Миналата година Джардини празнува 30-годишния юбилей на Къщата, представя последната си колекция и предава управлението на Джеръми Скот. „Този дизайнер е способен по нов начин да интерпретира индивидуалността и същността на Moschino”, - гласи официалното комюнике.

[/userfiles/files/29a5fa23ffc0977a3b42ac9ddba7b148.jpg]

Той израства във ферма в щата Мисури, завършва бруклинския Pratt Institute, изкарва стажа си в ню-йоркския офис на Moschino и заминава за Париж. С няколко франка в джоба, без работа и без жилище, първоначално му се налага да нощува в метрото. За щастие, има евтини багети, битпазари и безкраен купон наоколо. Русият младеж с пиърсинг и с каишка на врата на шега започва да измисля рокли на цветчета и мушамени якета на точки от завеси за баня. Това безумие се оказва по вкуса на постоянните посетители на площад Пигал. Така през 1997г. Скот събира екип за своята първа поява. Фотографът Али Махдави помага за снимките, а стилистката Катрин Баба е и муза, и боен другар.
На парижкия подиум той се качва с викове Vive l’avant-garde: в бара на площад Бастилия моделите, сред които и бъдещата звезда Девън Аоки, дефилират в бели болнични халати от хартия, а вместо обувки – завързани към краката токчета. Първата колекция на Джеръми Скот „Богати бели жени” попада на страниците на всички лъскави списания. Легендата разказва, че чак след третата му се обажда Бьорк. След това вече Лейди Гага, Бет Дито, Лил Уейн, Кети Пери и дори звездата от „Мъпет шоу” Мис Пиги – това прасенце, което на никого преди не се е доверявало. Защо точно тези певици? „Винаги съм обичал музикантите повече от актьорите. Те са по-освободени, за тях облеклото е развлечение и имат по-обикновено отношение към дрехите. Пък и самият аз съм луд на тема музика. Обичам хип-хоп, инди, понякога кънтри”.

[/userfiles/files/9c8fbc0d9779e790f19d027b15b3cc1e.jpg]

Зложелателите го наричат женомразец и се кълнат, че никой няма да облече тези идиотски дрехи. Поклонниците му разграбват от магазините и последната тениска, рокля и панталон и охулват скучните ретрогради. В началото на 2000-та година Скот заминава за Лос Анджелис, където го чака нов етап в кариерата – сътрудничество с Adidas. Хот-доци, статуята на Свободата, семейство Флинстоун, доларови банкноти със собствения му лик, ушите на Мики Маус – Джеръми иронизира тези светини, точно както преди това е правил Франко Москино.
„Една от любимите ми рокли на Moschino е тази от плюшени мишки, - признава дизайнерът, като си спомня корицата на Vogue от 1989г. – Тя е най-смешната и истинската от всички, които някога са били създавани. И я е измислил Франко”. Четиринадесет години по-късно мишките от роклята на Moschino отиват върху кецовете на Джеръми за Adidas. Същият бунтарски дух, същото чувство за хумор, същите сюрреалистични цитати. Добре че двамата на са се познавали: те или биха станали най-добри приятели, или заклети врагове. „Не говоря италиански, но знам много добре какво е искал да каже Франко. Улавям всички негови кодове, света му, пълен с ирония”, – признава Скот.
Седмица на модата в Милано, 20. февруари 2014г. Ревюто на Moschino закъснява почти с един час. Препълнената зала чака приятелката на Джеръми - Кети Пери. Някой не издържа и започва да освирква закъсняващата дива. Но дизайнерът не чува освиркванията – само овациите. „Бях толкова превъзбуден! Това беше моята първа колекция за марката. Чувството, сякаш имаш някаква тайна, която всеки момент ти предстои да споделиш”, - спомня си Скот и добавя, че е получил най-възторжени отзиви от пресата и байерите.

[/userfiles/files/5c53129a6e74650227681eb3ef926315.jpg]

За първото си излизане на сцена в новата си роля дизайнерът се подготвя прецизно, като изучава до основи архива на Франко Москино. „Искаше ми се да изразя уважението си към историята на Къщата и в същото време да направя нещо ново, да разиграя идеята за мигновеността на модата. Така се появи идеята за „Макдоналдс” с неговите жълти и червени цветове. Съединих висшата мода и фастфуд и се получи концептът „фаст-фешън”. И започна: „М – от Moschino или М – от McDonalds, М – във формата на москиново сърце. Във втората част – мотиви от хип-хоп-а, улично облекло, което е било толкова модерно в началото на 90-те, че за Moschino е пял даже Биги Смолс!
Днес Джеръми живее между Лос Анджелис и Милано. В Калифорния е вече създаденото производство. Там той продължава да създава неща за собствената си марка Jeremy Scott. В италианската столица на модата е централният офис на Moschino и новите идеи. За красотата, както и за жената Moschino – бляскава, сексуална, смела, строга, лека, смешна – той може да говори с часове. В този див звяр, около когото се суетят асистенти с плюшени костюми на панди, тигри и още бог знае какво, изведнъж се пробужда нежност. „Всъщност аз съм добро момче. Много хора смятат, че само лудите могат да създават авангардни неща. В действителност аз съм съвсем здравомислещ човек. Всичко, което искам, е да видя на лицата на хората усмивка”.

По статията работи: Елена Нейчева
По материали от: Vogue.ru

Публикация от 31 юли 2014