Легенда за Пловдив

Някога, преди хиляди години, Тракийската низина била много по- просторна и по – равна от днес. Докъдето поглед стигал се виждали само безкрайни поля, огрени от златно слънце. През тях като приказна лента извивала снага реката – буйна и пълноводна, даряваща прохлада и изобилие от риба.На таз благословена земя живеели в мир хората и гигантите, помагали си като добри съседи, делели радости и скърби.Най – личната девойка сред хората се казвала Родопа. Очите й били по-сини от синьото небе над Тракия и по–дълбоки от дълбоките води на Хеброс, косите – по-златни от златните жита на равнината, а лицето ѝ светело със светлина по-силна от тази на слънцето. Тя често седяла на брега на реката и се любувала на бистрите ѝ води, а неин неразделен спътник бил най–добрият ѝ приятел сред гигантите - Хемус, който безкрайно я обичал.Но един ден..Един ден до тези места доплувал богът на всички реки и морета Посейдон. Той зърнал Родопа, която се оглеждала във водата и бил пленен от нея. Забравил всичко, Посейдон предложил любовта си на девойката, а тя с радост я приела. Отговорила му с много обич, приела го за свой съпруг и не след дълго време те вече се радвали на прекрасния си син Евмолп.Изминали няколко щастливи години, но постепенно богът на моретата и океаните започнал да се отегчава в малката за него река и един ден той просто си тръгнал, като взел със себе си и малкия си син. Не го трогнали сълзите на майката и страданията на любимата някога жена – той вече бил решил да отведе момчето в Страната на мъдростта, където учили децата на боговете.Тогава се появил Хемус. Единствен той се решил да помогне на Родопа – та нали добрият гигант бил свидетел на щастието и на мъката на прекрасната тракийка, пък и все още много я обичал...Верният приятел забравил, че Посейдон е безсмъртен бог и за да му попречи, с всички сили хвърлил след него огромна канара.Много се ядосал морският владетел, като вулкан избухнал гневът му, закипяла като врящ котел водата, гръмотевици затрещели в небето, тъмни облаци надвиснали над земята, сякаш самият ад се отворил...Когато всичко отново се успокоило, на десния бряг на Хеброс се издигали седем хълма, а от двете страни на реката, далече една от друга, извисявали снаги планините Хемус и Родопа, завинаги разделени от просторната Тракийска низина. Седемте хълма са седемте части, на които вълшебният тризъбец на Посейдон разбил хвърлената от гиганта канара, Родопа е превърнатата в камък красива тракийка – днес това е най – хубавата българска планина, прекрасна като младата жена, а на север е каменният гигант Хемус – така някога наричали Стара планина, хайдушкият Балкан, който винаги е бил закрилник на борците за свобода и справедливост.А Евмолп, след много години, когато завършило неговото учение, той се завърнал на родна земя. Дълго и напразно търсил своята майка и когато не я открил никъде, станал първият жител на Града на седемте хълма. Този град потомците му нарекли с неговото име – Евмолпиас. Това е днешният Пловдив – древен и вечен.