За приятелството сякаш всичко вече е казано. Че мъжете са неразделни, че между тях може да застане само симпатията към една и съща жена. Че женската дружба като цяло не съществува. Най-вече защото на 10 жени се падат приблизително 9 мъже.
Неизяснен за учените остава единствено феноменът на дружбата между мъж и жена. Може би заради липсата на такъв.
С други думи, съществува ли въобще този вариант на взаимоотношения между разнополови индивиди, или не?

Да си приятел с жена е възможно. Но при определени условия.
Първо, можеш да си приятел с жена, която не е красива. Мозъкът ти е далеч от сексуалния подтекст на общуването и на практика можеш свободно да си общуваш с нея. Да обсъждате новини, деца, футбол, времето, даже отношенията ти с други жени. Тя ще се смее на шегите ти, ще докосва косата си, ще облизва устните си, но това изобщо няма да ти влияе. Най-малкото докато си трезвен.
Второ, можеш да си приятел с непривлекателна жена. Непривлекателна е такава, която може да се смята за красива в класическия смисъл, но не привлича сексуално. Дали не е твой тип, дали нещо във феромоните. Повече влияе не физиологията, а поведението. Причините могат да са различни. Може да е майка на три деца и въобще да не ѝ е до флирт, може да е ръководител или бизнес дама и да не ѝ е до такива глупости, може някога в пубертета да е решила, че е грозна, и до този момент да не забелязва привлекателността си. Някакво грозно патенце, което отдавна не се е поглеждало внимателно и не е осъзнало в какъв красив лебед се е превърнало. Изводът е: жената е красива, но не е сексуална. С нея може да си приятел, да. Може и да пийнете заедно.
Трето, роднини. Кръвосмешението въобще не е вариант, така че няма какво да се коментира.
И остават всички останали. С тях е доста по-интересно.
Общуваш си с тях (стига жена ти да ти позволява, разбира се), все едно сте приятели. Но ситуацията винаги остава малко двусмислена. Тоест ти, боже опази, не смееш и да си помислиш за нея в романтичен подтекст. Та ти си надежден, уверен в себе си и отговорен мъж. И разбираш, че ако се случи нещо, ще ти откъснат нещо ценно. Добре е, ако това е само главата. Или както казва една моя позната: „Ще го насека на монети”.
Но заедно с това, ако се окажете сами на необитаем остров, тогава, по дяволите, всичко е възможно.
Случва се и така, че очите срещу теб дават сигнали за аналогични мисли. Вие си общувате, сякаш очаквате в кой прекрасен ден една от страните ще се предаде и ще се хвърли към другата.
Съгласете се, че тази дружба е леко напрегната. Като че ли ти е приятно и се доверяваш на човека, а не смееш да прекратиш отношенията.
И все пак това приятелство съществува. Ние сме големи хора, развити и културни. Съответно напълно способни да контролираме тези глупави природни инстинкти, повеляващи продължение на рода при всеки удобен случай – било то корпоративно парти, посещение на вила или обикновена своенравност.
Ние сме над тези неща. Можем да водим неангажиращи разговори за обикновени неща, дори когато никой не ни гледа.
Надявам се, че ще се съгласите.
Това може да се окаже много важно, защото може да настъпи момент, в който да ви се наложи да изкрещите: „Как можа да си помислиш такова нещо? Та той ми е само приятел!”
Нека да поддържаме такава версия за дружбата, че този аргумент да звучи правдоподобно. За всеки случай...
 
Източник: lady.tut.by
Превод: Елена Нейчева
 

Публикация от 08 декември 2014