„Сто години самота” Габриел Гарсия Маркес

[/userfiles/files/6002260-R3L8T8D-650-1.jpg]

Роман-мит, роман-епопея, роман-притча за развитието на човечеството, където всеки е обречен на самота и тя единствена господства в свят, в който всичко е оплетено в оковите на фаталната любов.
Може би самите ние не искаме да погледнем в лицето истината, колко чудовищно самотен е всеки от нас. Всеки има свой път и своя самота – различна, неповторима, винаги изтощаваща и опустошаваща със своята студенина.

„Котешка люлка” Кърт Вонегът

[/userfiles/files/6003260-R3L8T8D-650-2.jpg]

Книгата е ярка, интересна, понякога те кара да се усмихваш, но по-често – да мислиш. И тук има един недостатък. Твърде много истини и твърде малко време за размисъл: калейдоскопът от събития те кара да спреш и да си зададеш въпроса: „Какво прочетох току-що?”
Струва си да изчакаш пет години и да я прочетеш отново, за да я осъзнаеш, да видиш пропуснатите детайли и повече или по-малко да ти се очертае пълната картина.

„Сбогом на оръжията” Ърнест Хемингуей

[/userfiles/files/6003960-R3L8T8D-650-3.jpg]

Първата и най-добра книга на „изгубеното поколение” на англоезичната литература за Първата световна война. Книга за войната, в която наивните младежи стават „пушечно месо” – или загиват, или се ожесточават до краен предел. За войната, където любовта е само кратък миг покой, който няма нито минало, нито бъдеще. За войната, за която искаш да забравиш, но не можеш да не си спомняш!


„Повелителят на мухите” Уилям Голдинг

[/userfiles/files/6004710-R3L8T8D-650-4.jpg]

Остров. Синя лагуна. Деца. Рай?
Необитаем остров. Безбрежен, непреодолим океан. Деца без родителски контрол. Малката детска община е представена като модел на разцепеното общество. Революция. Кръвопролитие. Смърт.
Книгата е издадена през 1954г., сега е 2014г. и нищо не се е променило, ако ситуацията с острова в океана и децата се повтори – всичко ще се случи по същия начин. Много страшна книга, която трябва да се прочете! 

„Чапаев и Пустота” Виктор Пелевин

[/userfiles/files/6005010-R3L8T8D-650-5.jpg]

Това е първото произведение в световната литература, в което действието се развива в абсолютна пустота. В действителност то се развива през 1919г. в дивизията на Чапаев, в която главният герой, поетът-декадент Пьотр Пустота, служи като комисар, също така и в наши дни и, както често се случва при Пелевин, във виртуалното пространство... 

„Боен клуб” Чък Паланюк

[/userfiles/files/6005860-R3L8T8D-650-6.jpg]

Това е книга за свободата, за търсенето на собственото „аз”. Всички ние живеем в плен на вещите, на общественото мнение, практически всички имаме идентични желания и планове. Но затова пък искаме да покажем, че ето, всички сме индивидуалности, „от това, че си си забил перо в задника, - казва Тейлър, -  не следва, че си паун”. Трябва да се отскубнеш от делника, от досадните дела, да разбереш какво в действителност искаш. Главното е да не забравяш, че това трябва да е твоят път, а не на някакъв Тейлър.

„451 градуса по Фаренхайт” Рей Бредбъри

[/userfiles/files/6005960-R3L8T8D-650-8.jpg]

Книга-вик, безжалостно обвинение към цялата потребителска цивилизация. Книга, която трябва да лежи на нощното шкафче на всеки човек от 21. век, когато ние съвсем се приближихме до света, описан на страниците на романа. Всъщност, роман няма. Има един постоянен, непрекъснат вик на отчаяние на човека, който се е пробудил от всеобщата слепота и е ужасен от случващото се... Вик за помощ, когато героят не знае какво да прави и къде да отиде.

„Да убиеш присмехулник” Харпър Ли

[/userfiles/files/6006110-R3L8T8D-650-kinopoisk.jpg]

Книга за порастването на малко момиче, което преминава през приключения, веселие, отношения с връстници. На неспокойното дете му предстои да научи много неща, в това число и за несправедливостите в живота: в отношенията между децата, в отношенията към слабите, в отношенията на хората с различен цвят на кожата. В края на краищата виждаме, че не от цвета на кожата, от социалното положение или от общественото мнение зависи добротата, съчувствието и взаимната помощ. Това зависи от душата на човека.

„Мартин Идън” Джек Лондон

[/userfiles/files/6006660-R3L8T8D-650-2605359_source.jpg]

Младият моряк Мартин Идън случайно спасява в улична свада млад пройдоха от буржоазно семейство. За благодарност онзи го кани в дома си и го запознава със семейството си. Мартин безумно се влюбва в сестрата на младежа, Рут , образовано богато момиче – пълна противоположност на самия Мартин. За да спечели сърцето на девойката, той започва усилено да работи върху себе си – започва да изучава философите, учи граматика, математика, започва много да чете. И като осъзнава постепенно, че натрупаните знания трябва да намерят реализация, започва самият той да пише. 

„Учението на дон Хуан” Карлос Кастанеда
 
[/userfiles/files/6007060-R3L8T8D-650-1234.jpg]

Според дълбоките убеждения на учителя на Кастанеда, дон Хуан, воин и маг, хората, населявали Новия Свят преди десет хиляди години, са изучили дълбоко Вселената и проблемите на възприятието. Съвременният човек не е способен дори частично да си представи действителното им могъщество. На страниците на тази книга авторът преоткрива тайните на шаманите в Мексико в древността.
 
По статията работи: Елена Нейчева
По материали от: AdMe.ru

 

Публикация от 06 август 2014